Legal Conscience to Legalize Euthanasia and Quality of Life in Polymorbid Patients with Permanent Disability // Правно съзнание за легализиране на евтаназията и качество на живот при полиморбидни пациенти с трайно намалена работоспособност

Abstract

[EN] Research on the legal consciousness about euthanasia and the quality of life in risk goups like the polymorbid patients with permanent disability is a contemorary and current subject matter. Defining individual quality of life in a democratic society is gaining much greater importance, compared to health services assessment through standards, medical audit, et cetera. Considerable part of patients, certified by the Disability Assessement Commission (DAC) present polymorbid pathology status. Due to limited resources of the health insurance system it is necessary to have clear cut and legally adequate criteria for fair distribution. A study like this one creates options to define appreciable factors and domains of quality of life which influence the decision making process for euthanasia and the readiness to legalize it. For the time being the current Bulgarian legislation treating the euthanasia issue is limitted to its unconditional banning in the Healthcare Law. The constitutional decree in article 4, paragraph 2 in fact does not restrain a possibility like that, thus leaving the choice into the hands of the law-maker, who should solve the dilemma how admissible euthanasia is in Bulgarian circumstances.

[BG] Изследването на правното съзнание относно евтаназията и качеството на живот при уязвими групи, каквито са полиморбидните пациенти с трайно намалена работоспособност получава актуално и навременно звучене. В условията на едно демократично общество определянето на КЖ на отделната личност добива много по-важно значение, отколкото оценката на здравното обслужване чрез стандарти, медицински одит и т.н. Значителна част от пациентите, освидетелствани и преосвидетелствани от Общите ТЕЛК притежават полиморбидна патология. Поради ограничените ресурси в здравно-осигурителната система е наложително разпределението им да бъде съобразено с ясни критерии, съобразено с адекватно действащи правни норми. Едно такова проучване дава възможност да се определят значими фактори и области от качеството на живот, които въздействат при вземане на решение за евтаназия и готовността за нейното легализиране. Понастоящем действащото законодателство, касаещо въпроса за евтаназията в Република България, се изчерпва с категоричната й забрана в Закона за здравето. Конституционната разпоредба в на чл.4, ал.2 реално не възпира такава възможност, оставяйки избора изцяло в ръцете на законодателя, който ще трябва да реши проблема доколко допустима е евтаназията в български условия.