Characteristics of Chronic Obstructive Pulmonary Disease (COPD) in High Risk Patients /// Особености в протичането на хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) при високо рискови пациенти

Abstract

[EN] The aim of this thesis is to analyse high risk COPD patients (groups C and D according to GOLD 2011) with an emphasis on the incidence of exacerbations and the presence of bronchiectasis. To assess the effect of 6 months azithromycin treatment in patients with frequent (two or more in previous year) moderate and severe exacerbations. Frequent COPD exacerbations were associated with worse pulmonary function, more pronounced symptoms, lower physical capacity, worse quality of life, and a tendency to higher systemic inflammation. Switching from an infrequent into a frequent exacerbator was associated with a lower baseline physical capacity. It was found 36% incidence of bronchiectasis in high risk COPD patients. Patients with FEV1<50% pred. and those with PPMs in sputum in stable state would benefit from HRCT because of greater chance of bronchiectasis. Patients with bronchiectasis versus those without had longer duration of COPD, lower lung function, higher incidence of PPMs presence in sputum in steady state, more pronounced systemic inflammation, a tendency to frequent exacerbations, more pronounced symptoms and poorer quality of life.

[BG] Целта на проучването беше да се анализират особеностите в протичането на ХОББ при 139 високо рискови пациенти (групи C и D според GOLD 2011) с акцент върху честотата на екзацербациите и наличието на съпътстващи бронхиектазии. Тези пациенти проследихме проспективо за период от 3 години. Установихме, че болните с ХОББ от групи C и D по GOLD 2011 и чести предшестващи екзацербации имат по-лоша белодробна функция, а от там и повече симптоми, по-тежък задух, по-лошо качество на живот и по-нисък физически капацитет в сравнение с нечестите екзацербатори. Това всъщност са факторите, влияещи в най-голяма степен върху ежедневието и работоспособността им. Честотата на бронхиектазии сред анализираните пациенти е 36%. Доказахме, че бронхиектазиите са не само радиологичен признак, но реално повлияват естествения ход на ХОББ. Идентифицирането им се налага от повишеният риск от неблагоприятни събития (екзацарбации, хоспитализации и смърт), по-изразените симптоми и по-лошото качество на живот при тези болни и съответно нуждата от допълнително лечение за намаляване на този риск. Друга задача беше да проследим 6 месечно лечение с azithromycin при 30 чести екзацербатори, които сравнихме с 30 пациенти само на стандартно инхалаторно лечение. Терапията с azithromycin доведе до редукция на обострянията и удължи времето до първата екзацербация, независимо от наличието или не на бронхиектазии. Не установихме промяна в симптомите, физическия капацитет и качеството на живот на тези болни, както и влияние на макролида върху микробната флора в храчка и гърлен секрет.