Surgical Approach to Obstructive Sleep Disordered Breathing in Childhood /// Хирургичен подход про обструктивни нарушения на дишането по време на сън в детска възраст

Abstract

[EN] The prevalence of Obstructive Sleep Disordered Breathing (SDB) in childhood and its significant negative health effects have led to increased interest over the last decades in the diagnosis and treatment of this group of diseases. For this reason SDB causes interest in the knowledge of pathophysiology, morbidity, diagnosis and treatment of this condition. A comparative analysis of various surgical tonsillectomy and tonsillotomy techniques has been made in terms of relevance, efficacy, safety and tissue effects, re- hypertrophy was evaluated and the efficacy and safety of the surgical treatment of obstructive breathing disorders in paediatric age was analyzed. An optimized algorithm for the diagnosis and treatment of children with SDB has been developed in routine clinical practice. The literature review revealed the importance of the SDB problem in children and clearly defined the place of surgical methods in the complex approach to the treatment of this pathology. It has been found that every routine examination of a child in a GP, paediatrician or otorhinolaryngologist requires an active and directed search for symptoms of SDB. Recently available and reliable SDB diagnostic methods have proven to include night sleep audio / video recording, pulsoxymetrie, and upper respiratory tract endoscopy during drug-induced sleep. Combining night-time pulse oximetry with night sleep audio / video recording has a very good success rate in assessing the severity of breath disturbance during sleep. It has also been found that knowing the level of obstruction and pattern of airway collapse is essential for the choice of therapeutic behaviour. The most common levels of obstruction of upper respiratory tract in children with SDB are nasopharynx and oropharynx. In the absence of a clear level of obstruction in the physical examination and in absence of adenotonsillar hypertrophy, an endoscopy of upper airways was demonstrated during drug-induced sleep. With regard to surgical techniques, it has been established that tonsillotomy and adenoidectomy with tonsillotomy are effective surgical treatment for SDB correction in children. Tonsillotomy has fewer post-operative complications, is better tolerated than classic tonsillar surgery, which allows the application of a very low age group of patients and expand the possibilities for its application.

[BG] Широкото разпространение на обструктивните нарушения на дишането по време на сън (Sleep disordered breathing - SDB) и значимите им негативни последици върху здравето водят до засилен интерес през последните десетилетия към диагностиката и лечението на тази група заболявания. По тази причина SDB в детската възраст предизвиква интерес в познаването на патофизиологията, морбидността, диагностиката и лечението на това състояние. За постигане на поставените в дисертационния труд цели се осъществи обзор на актуалните методи за диагностика и оперативно лечение на SDB с техните индикации, предимства и недостатъци. Направи се сравнителен анализ на различни хирургични техники на тонзилотомия по отношение на приложимост, ефективност, безопасност и тъканни ефекти, направи се оценка на рехипертрофията и се анализира ефикасността и безопасността на хирургичното лечение на обструктивните разстройства на дишането в педиатрична възраст. Създаде се оптимизиран алгоритъм за диагностика и лечение на деца със SDB приложим в рутинната клинична практика. Литературният обзор показа значимост на проблема SDB при деца и ясно дефинира мястото на хирургичните методи в комплексния подход на лечението на тази патология. Установи се че при всеки рутинен преглед на дете при общопрактикуващ лекар, педиатър или оториноларинголог е необходимо активно и насочено търсене на симптоми на SDB. Доказа се, че съвременните достъпни и достоверни методи за диагностика на SDB включват аудио/видеозаписите на нощен сън, пулсоксиметрията и ендоскопията на горните дихателни пътища по време на медикаментозно индуциран сън. Комбинирането на нощна пулсоксиметрия с аудио/видеозапис на нощен сън има много добър успех за оценка тежестта на нарушеното дишане по време на сън. Установи се още, че познаването на нивото на обструкция и модела на колапс на дихателните пътища е от съществено значение за избора на терапевтично поведение. Най-често нивата на обструкция при деца със SDB са назо- и орофаринкс. При неустановено ниво на обструкция при физикалния преглед и при неубедителна аденотонзиларна хипертрофия е показана ендоскопия на горните дихателни пътища по време на медикаментозно индуциран сън. По отношение на хирургичните техники се установи че тонзилотомията самостоятелно и в комбинация с аденоидектомия е ефективно оперативно лечение по отношение на корекция на SDB при деца. Тонзилотомията има по-малко възможни следоперативни усложнения, толерира се по-добре от класическата тонзиларна хирургия, което позволява прилагането ù на много ниска възрастова група пациенти и разширява възможностите за приложението ù. Различният хирургичен инструментариум оставя характерни специфични промени в тъканите, характеризиращи се с различна дълбочина на увредата и съдооклузиращ ефект. Не се установява категорично предимство на един или друг апаратен метод за тонзилотомия.