Visual Rehabilitation for Low Vision People with Socially Significant Eye Diseases / Зрителна рехабилитация при слабо зрящи със социално значими очни заболявания

Abstract

The thesis is a systematic scientific study performing a complex analysis of the issue of the visually impaired. It covers the socially significant eye diseases leading to low vision, the social aspect of the problem, the visual rehabilitation and the integration of these patients. The unsatisfactory awareness of the public and the knowledge of ophthalmologists about these problems was confirmed categorically by the conducted survey. With low-vision children, it has been found that they can use most of their residual vision with the help of training, assistive magnifiers and other technologies. The most preferred magnifying device with them is the magnifier. Near vision in adults is also corrected by magnifiers, followed by electronic magnifiers. It was found that there was a statistically significant difference in reading speed "without" and "with magnification"-three times higher in all groups. Visual rehabilitation does not have an immediate effect. It is a process of diagnosis, training in the correct use and adaptation to the device, combined with trust in the team of specialists - ophthalmologist, optometrist, optician, typhlopedagogue, social worker and psychologist. There are significant barriers and difficulties in accessing visual rehabilitation of an organizational and personnel nature-limited resources, lack of trained specialists, lack of an integrated approach and multidisciplinary team. Deal with them will provide complex care based on modern standards.

Дисертационният труд представлява системно научно изследване извършващо комплексен анализ по въпроса на слабо зрящите. Той обхваща социално значимите очни заболявания, водещи до нарушено зрение, обществено-социалния аспект на проблема, зрителната рехабилитация и интеграцията на тези болни. Незадоволителната информираност на обществото и познанията на офталмолозите по тези проблеми се потвърдиха категорично от проведеното анкетно проучване. При слабо зрящите деца се установи, че с помощта на обучение, помощни увеличителни средства и други технологии те могат да използват максимално остатъчното си зрение. Най-предпочитаното увеличително средство при тях е лупата. Средството за корекция на зрението за близо при възрастните също са лупите, следвани от електронните увеличители. Установи се, че съществува статистически значима разлика в скоростта на четене „без“ и „с увеличение“, като във втория случай тя е три пъти по-висока при всички групи. Зрителната рехабилитация няма мигновен ефект. Тя е процес на диагностика, на обучение в правилното използване и адаптация към помощното средство, съчетана с доверие към екипа от специалисти-офталмолог, оптометрист, оптик, тифлопедагог, социален работник и психолог. Съществуват значителни бариери и трудности в достъпа до зрителна рехабилитация от организационен и кадрови характер-лимитиран ресурс, недостиг на обучени специалисти, липса на интегриран подход и сформиран мултидисциплинарен екип. Преодоляването им ще осигури комплексна грижа.