Genitourinary Syndrome of Menopause in Women after Surgical and Chemical (Hormonal and Chemotherapy) Castration // Генитоуринарен синдром на менопаузата при жени след хирургична и лекарствена (хормонална и химиотерапия) кастрация

Abstract

The Genitourinary symptom in menopause is a group of symptoms which develop after and around menopause as a result of low estrogen levels and hypo and trophic changes in the genitourinary tract in women. Apart from vaginal dryness and dyspareunia, some urinary complaints differ in frequency, such as dysuria, pollakiuria, nycturia, imperative incontinence, hyperactive bladder, and frequent urinary infections. These lead to low self-esteem and lower quality of life. This thesis aims to find the frequency and different iterations of the syndrome of genitourinary atrophy after surgical and chemical (hormonal and chemotherapy) castration.

Cervical cancer and mammary carcinoma are the most common oncological diseases, which can affect younger women with preserved ovarian function. The applied treatment of these diseases leads to castration (removal and discontinuation of the ovarian function) and the development of various symptoms of genitourinary syndrome in menopause. The study that was carried out proves that patients with surgical castration (double adnexectomy), as part of the surgical treatment of cervical cancer, develop the symptoms of vaginal dryness and dyspareunia. These symptoms can lower the quality of life by affecting the sexual function and partner relationships to a higher degree than after chemical castration in patients with mammary carcinoma. That is why the recommendation that can be given is to preserve the ovaries when surgical treatment is given to younger women with cervical cancer – on the one hand, and on the other – to avoid double adnexectomy (ovariectomy) in women with preserved ovary function and mammary carcinoma after chemo- and/or hormonal therapy.

Генитоуринарният симптом в менопаузата е съвкупност от симптоми, които се развиват след и около менопауза, вследствие ниски нива на естрогените и хипо- и атрофични изменения в генитоуринарния тракт на жените. Освен вагиналната сухота и диспареуния се срещат различни по честота уринарни оплаквания, като дизурия, полакиурия, никтоурия, императивна инконтиненция, свръхактивен пикочен мехур, чести уроинфекции. Те водят до ниско самочувствие и влошено качество на живот. 1. Цел на дисертационният труд е да се проучи честотата и различните проявления на синдрома на генитоуринарна атрофия след хирургична и лекарствена (хормонална и химиотерапия) кастрация. РМШ и карциномът на млечната жлеза са най-честите онкологични заболявания, които могат да засегнат по-млади жени със запазена яйчникова функция. В резултат на приложеното лечение на тези заболявания се стига до кастрация (отнемане и преустановяване на яйчниковата функция) и развитие на различни симптоми на генитоуринарния синдром в менопауза. От направеното проучване се доказа, че пациентите с хирургична кастрация ( двустранна аднексектомия), като част от хирургичното лечение на РМШ , развиват симптомите сухота във влагалището и диспареуния. Тези симптоми могат да влошат качеството на живот чрез повлияване на сексуалната функция и между партньорските отношения в по-голяма степен, отколкото след лекарствена кастрация при пациентите с карцином на млечната жлеза. Затова и препоръката, която може да се направи е да се запазват яйчниците при хирургичното лечение на по-млади жени с РМШ –от една страна, а от друга- да се избягва двустранната аднексектомия (овариектомия) при жени със запазена яйчникова функция и карцином на млечната жлеза след проведена химио- и/или хормонотерапия.