Selective Adsorption Plasma Therapy in Some Autoimmune Diseases with Kidney Lesions /// Селективна адсорбционна плазма-терапия при някои автоимунни заболявалия с бъбречни лезии

Abstract

[EN] Approximately half of patients with terminal kidney failure suffer from one or another form of glomerulonephritis. To a significant extent, glomerular diseases result from primary or secondary glomerular involvement in a number of systemic autoimmune diseases. Most often is mediated by an immune mechanism involving the deposition of antibodies and / or immune complexes in glomeruli. Tissue deposition of autoantibodies and immune complexes is most often followed by rapid deterioration of renal, pulmonary or other organ function and is the beginning of a series of serious immune disorders. Typical clinical manifestation in such cases are the lesions induced by rapidly progressive glomerulonephritis in systemic autoimmune diseases and in some types of vasculitis. Treatments for autoimmune disease still vary widely: from Therapeutic nihilism to intense pathogenetic therapy. Isolation of pathogenic autoantibodies has become a basic principle in the combined therapeutic strategy in a significant number of nephrological diseases with proven or suspected humoral mediated immune pathogenesis. Purpose of the study: To evaluate selective adsorption plasma therapy in the treatment of autoimmune diseases with kidney lesions. Comparative study on the effect of application of three different methods - combination of drug pathogenetic treatment with selective adsorption plasma therapy, plasmapheresis and self-administration of drugs pathogenetic treatment for a period of six months was carried out for the first time. The advantages of selective adsorption plasma therapy in combination with the drug pathogenetic treatment before the self-administered drug pathogenetic treatment have been established. /////////////// /////////////// [BG] Приблизително половината от пациентите с терминална бъбречна недостатъчност страдат от една или друга форма на гломерулонефрит. В значителна степен гломерулните заболявания са резултат на първично или вторично гломерулно засягане при някое от многобройните системни автоимунни заболявания. Повечето гломерулонефрити са медиирани от имунен механизъм включващ отлагане на антитела и/или имунни комплексни формации в гломерулите. Тъканното отлагане на автоантителата и имунните комплекси най-често е последвано от бързо влошаване на бъбречната, белодробната или функцията на други органи и е начало на поредица от сериозни имунни разстройства. Типично клинично проявление в такива случаи са тъканните лезии предизвикани от бързопрогерсиращия гломерулонефрит при системни автоимунни забоявания и при някои видове васкулити. Методите за лечение на автоимунните заболявания все още варират в твърде широки граници-от терапевтичен нихилизъм до интензивно патогенетично поведение. Извличането на патогенните автоантитела е станало вече основен принцип в комбинираната терапевтичната стратегия при значителен брой нефрологични заболявания с доказана или подозирана хуморално медиирана имунна патогенеза. Цел на изследването: Да се оцени мястото на селективната адсорбционна плазма-терапия при лечението на автоимунни заболявания с бъбречни лезии. Проведено е за първи път сравняване на ефекта от приложението на три различни метода - комбинация от медикаментозно патогенетично лечение със селективна адсорбционна плазма-терапия, с плазмафереза и самостоятелно приложение на медикаментозно патогенетично лечение за период от шест месеца. Установени са предимствата на селективната адсорбционна плазма-терапия в комбинация с медикаментозното патогенетично лечение пред самостоятелно приложеното медикаментозно патогенетично лечение.