A Study of Haemostasis in Erysipelas // Проучвания върху хемостазата при еризипел

Abstract

Еризипелът е остър дермо-хиподермит, чието клинично протичане е свързано с усложнения, най-честото от които е рецидивиращия еризипел. Рецидивиращата форма на заболяването го прави социално значимо поради влошаване качеството на живот и трудоспособността на засегнатите пациенти. Актуален проблем на заболяването е нарастващата честота при отсъствие на пеницилинова резистентност и липсата на диагностични критерии, поставящи категорично диагнозата. Понастоящем липсват и критерии за използването на антикоагуланти при еризипел. В представения труд се хипотезира, че необоснованата употреба на антикоагуланти, оценена само по хемостазните показатели и клиничната картина е недостатъчна и крие риск от дисеминация на етиологичния агент. За целта са проучени промените в хемостазните показатели при еризипел и е оценена тяхната взаимовръзка с формата, тежестта и кратността на заболяването. За диференциране от съдова етиология на хемостазните промени е изследван прокалцитонин. Установени са още съвременните тенденции в клинико-епидемиологичното протичане на еризипела и е осъществен сравнителен анализ на характеристиките между двата пола. Съществен принос е предложеният алгоритъм за безопасно приложение на антикоагуланти при еризипел. В проучването се установява запазване на клинико-епидемиологичните характеристики на заболяването, сравнено с миналия век. Клинико-лабораторните резултати показват несигнификантно повлияване на хемостазната система в хода на възпалителния процес, некорелиращ с тежестта, формата и кратността на заболяването. Леко повишени са нивата на прокалцитонин при еризипелно болни, позволяващо използването му като специфичен маркер за диференциране съдовата етиология на хемостазните промени. Получените резултати показват безопасен коагулационен статус при пациентите с еризипел, откъдето следва, че приложението на антикоагуланти не е задължително и следва да се преценява индивидуално според проследените в динамика хемостазни показатели и прокалцитонин.

Erysipelas is an acute dermo-hypodermatitis, its clinical course is associated with complications, the most common of which is recurrent erysipelas. The recurrent form of the disease makes it socially significant due to the deterioration of the quality of life and working capacity of the affected patients. A current problem of the disease is the increasing frequency in the absence of penicillin resistance and the lack of diagnostic criteria that make a definite diagnosis. There are currently no criteria for the use of anticoagulants in erysipelas. Work hypothesises: The unjustified use of anticoagulants, evaluated only by haemostatic indices and the clinical picture, is insufficient and carries a risk of dissemination of the etiological agent. For this purpose, the changes in the haemostatic indices in erysipelas were studied, and their relationship with the disease's type, severity, and multiplicity was assessed. Procalcitonin was studied to differentiate from vascular aetiology of haemostasis changes. The modern tendencies in the clinical-epidemiological course of erysipelas are also established, and a comparative analysis of the characteristics between the two sexes is carried out. A significant contribution is the proposed algorithm for the safe use of anticoagulants in erysipelas. The study establishes the preservation of the clinical and epidemiological characteristics of the disease compared to the last century. Clinical and laboratory results show the insignificant influence of the haemostasis system in the course of the inflammatory process, which does not correlate with the severity, form and frequency of the disease. Procalcitonin levels are slightly elevated in erysipelas patients, allowing its use as a specific marker to differentiate the vascular aetiology of haemostatic changes. The results obtained show a safe coagulation status in patients with erysipelas, which means that the use of anticoagulants is not mandatory and should be assessed individually according to the observed haemostasis and Procalcitonin.