Survival and prognostics of patients with heart failure and impaired left ventricular systolic and segmental function // Преживяемост и прогноза при пациенти със сърдечна недостатъчност и нарушена левокамерна систолна и сегментна функция

Abstract

[EN] Thesis' aim, patients and methods: A group of 145 patients with left ventricular dysfunction and heart failure on standard outpatient treatment with baseline demographic, laboratory and instrumental parameters were followed prospectively for 2 years and in a retrospective 8-year period, taking account survival mode and mode of occurrence of death for the period 2000-2009. Results: The overall mortality was 14.9percent for the first year, 32.12percent for the second year, 55.1percent for the third year and 71.43 percent for the fifth year and 91.84 percent for the eighth year. The largest share of cardiovascular mortality due to sudden cardiac death - 61.19percent, acute heart failure is the second most important cause with18.56percent, fatal myocardial infarction is the cause of death in 10.44percent. Based on 2-year follow-up prognostic model was constructed with the daily motion index, the presence of sinus rhythm or atrial fibrillation, the duration of the QRS complex by means of hazard l risk Cox regression model and three risk groups are identified with significant differences in survival. The model is approbated for 4 and 8 years follow -up of survival. Conclusion: In 2000-2009, the heart failure mortality remains high, a model of survival constructed using routine clinical and instrumental indicators could be helpful in individual risk assessment. /////// /////// [BG] Цел, пациенти и методи: Група от 145 души с левокамерна дисфункция и сърдечна недостатъчност на стандартно амбулаторно лечение с изходни демографски, лабораторни и инструментални показатели са проследени проспективно за 2-години и ретроспективно за 8-годишен период с отчитане на преживяемостта и начина на настъпване на смъртта за периода 2000-2009 г. Резултати: Общата смъртност е 14.9проц. за първата година, 32.12проц. за втората година, 55.1проц. за третата година и 71.43проц. за петата година и 91.84 проц. за осмата година. Най-голям дял от сърдечно-съдовата смъртност се дължи на внезапната сърдечна смърт - 61.19проц. ,острата сърдечна недостатъчност е втора по значимост причина с 18.56проц. , фаталният миокарден инфаркт е причина за смърт в 10.44проц. На базата на2-годишно проследяването е конструиран прогностичен модел на преживяемостта с използването на ежедневни клинични и инструментални показатели-сърдечната честота, ехокардиографския индекс на сегментна кинетика, наличието на синусов ритъм или предсърдно мъждене, продължителността на QRS комплекса с използването на пропорционалния рисков регресионен модел по Кокс и са установени три рискови групи със значими разлики в преживяемостта. Моделът е апробиран за 4 и 8 годишен период. Заключение: През 2000-2009 г. смъртността от сърдечна недостатъчност продължава да е висока, конструирания модел на преживяемостта с показатели от практиката може да бъде от полза при индивидуалната преценка на риска.