Seroepidemiological and Laboratory Diagnostic Studies on the Disease and Clinical Importance of Epstein–Barr Virus Infection // Сероепидемиологични и лабораторно диагностични проучвания върху разпространението и клиничната значимост на Epstein-Barr вирусната инфекция

Abstract

Въпреки предположенията за ролята на вирусите в развитието на ракови заболявания у хората, първи доказателства се получават едва след асоциирането на лимфома на Бъркит (БЛ) с новооткрит херпес - подобен вирус, наречен на откривателите си Епщайн- Бар вирус (EBV). EBV е приет за първият човешки онкогенен вирус, доказан с помощта на електронна микроскопия в клетъчна линия от биопсичен материал на лимфом на дете от Африка през 1964 г. През следващите години интересът към EBV нараства. Медицинската и социалната му значимост се обуславят от широкото му разпространение и асоциирането му с редица заболявания, в това число и малигнени. Първичната инфекция в периода на юношеството се манифестира най-често с инфекциозна мононуклеоза (ИМ), докато в ранното детство по-често е безсимптомна или с нетипична клинична симптоматика. Голямо значение за клиничната практика има диагностиката на EBV инфекцията и възможностите за нейното подобряване. Това включва определяне на подходящите методи и маркерите при остра инфекция и реактивация, както и при конкретните неопластични заболявания, в зависимост от имунния статус на пациента. Основно диагностиката е серологична базирана на имуно- ензимни методи (EIA) за определяне на вирус специфични антитела. В лабораториите в България се използва преди всичко определяне на EBV специфични anti-VCA lgM и lgG. Първите се появяват при остра инфекция, а вторите остават да персистират пожизнено и са основен маркер за определяне на серопревалентността сред популацията. В организма на пациента обаче се образуват антитела и срещу други вирусни антигени, които в комбинация с посочените могат да дадат по-точна интерпретация. Освен ..това комбинацията от антитела при различните пациенти може да варира, което да затрудни установяване на първична инфекция. Това налага въвеждането и на други маркери и методи в подкрепа на клиничната диагноза. Като представител на семейството на херпесните вируси за EBV е характерно перситирането в човешкия организъм след първична инфекция, с възможности за реактивация, особено при имунокомпрометирани и имуносупресирани пациенти. В настояще вре тези пациенти са във фокуса на медицинската общност поради факта, че броят им се увеличава и поради риска от развитие на опортюнистични инфекции, реактивиране на вирусни инфекции , развитие на лимфоми и др. Реактивацията на EBV е периодично явление дори при имунокомпетентни индивиди, което има значение за широкото му разпространение в човешката популация, но при имунокомпрометирани пациенти може да доведе до сериозни животозастрашаващи състояния. Именно вирусната реактивация остава основно предизвикателство за лабораторната диагностика . Въпреки многото проучвания все още липсват единни критерии за нейното регистриране. За сега се приема, че полимеразно-верижната реакция (PCR), особено при имунокомпрометирани пациенти може да даде добра информация, подпомагаща клиничната диагноза и подбора на терапевтична стратегия, както и да покаже участието на вируса в развитието на онкогенни заболявания. EBV е с доказано участието в развитието на лимфопролиферативни заболявания (PTLD) след трансплантации на хемопоетични стволови клетки и органи. Въпреки малката им честота те стават клинично значими поради разширяването на трансплантационната медицина, намаляване на икономическите бариери, използване на несвързани и несъответстващи донори и високият риск от фатален край. Развитието на трансплантологията изисква определяне на критериите за оценка на риска от реактивация на латентни вирусни инфекции, в това число EBV, и последиците от първична инфекция (преди всичко от донора) и реинфекция. Насочените изследвания могат да идентифицират рисковите пациенти и да прогнозират и предотвратят развитието на PTLD. В резултат на множество проучвания EBV е асоцииран с редица онкогенни заболявания при хората. Някои от тях са със съпътстваща генетична генеза и географски рестриктирани, като назофарингеален карцином (НФК) и ендемичния лимфом на Бъркит (БЛ). Други заболявания като лимфом на Ходжкин (БХ), неходжкинови лимфоми (НХЛ) се срещат с по-голяма честота в Европа и Америка. По данни от Националния регистър за 2015 г., с БХ в България са диагностицирани 106 нови случая. Счита се, че не се среща толкова често в нашия регион. Случаите с диагностицирани неходжкинови лимфоми са 429. В „Методични насоки за диагностика и лечение на хематологични заболявания" на българското медицинско сдружение по хематология от 2015 г. не е включено изследване участието за EBV при тези групи пациенти. В тази насока изследванията за установяване на неговата роля могат да подпомогнат по-пълното уточняване на патогенезата и разработване на терапевтична стратегия. Целта на изследването е: Дефиниране на сероепидемиологичния статус на населението в Североизточна България и установяване относителния дял на възрастово свързаното разпространение на остра Епщайн- Бар вирусна инфекция. Дефиниране диагностичните възможности за доказване остра вирусна инфекция и реактивация на инфекцията при рискови пациенти.

Despite the assumptions about the role of the virus in human cancers, first evidence comes after the association of Burkitt Lymphoma (BL) with а newly discovered herpes-like virus called the Epstein - Barr virus (EBV). EBV has been acknowledged as the first human oncogenic virus. It was discovered by electron microscopy in 1964 in cell line from child's lymphoma. In the following years, the interest in EBV has been increased. Its medical and social significance is determined by its widespread distribution and association with а number of diseases, including malignancies. Primary infection during adolescence is most often manifested by infectious mononucleosis (IM), whereas in early childhood it is more often asymptomatic or with atypical clinical symptoms. Of great importance for clinical practice is the diagnosis of EBV infection and the possibilities for its improvement. This includes determining the appropriate methods and markers for acute infection and reactivation as well as specific neoplastic diseases, depending on the patient's immune status. Basic diagnosis is а serological immuno-enzyme­ based (EIA) method for determining virus-specific antibodies. Laboratories in Bulgaria primarily use EBV specific anti-VCA IgM and IgG. The former appear in acute infection, and the latter persist for life and are the main marker for determining seroprevalence in the population. In the patient’s body, however, antibodies are formed and other viral antigens, which, in combination with the above, may give а more accurate interpretation. In addition, the combination of antibodies in different patients may vary making it difficult to detect а primary infection. This requires the introduction of other markers and methods to support the clinical diagnosis. As а representative of the EBV herpesvirus family, persistence in the human body is characterized by а primary infection with the possibility of reactivation, especially in immunocompromised and immunosuppressed patients. At present, these patients are in the focus of the medical community due to the fact that their number increases due to the risk of developing opportunistic infections, reactivation of viral infections, development of lymphomas, etc. Reactivation of EBV is recurrent even in immunocompetent individuals, which is important for its widespread use in the human population, but in immunocompromised patients it can lead to serious life-threatening conditions. Viral reactivation remains а major challenge for laboratory diagnostics. Despite many studies, there are still no uniform criteria for its registration. It is now accepted that polymerase chain reaction (PCR), especially in immunocompromised patients, can provide good information to support clinical diagnosis and therapeutic strategy selection, as well as to indicate the involvement of the virus in the development of oncogenic diseases. EBV has been shown to be involved in the development of lymphoproliferative disorders (PTLD) after haematopoietic stem cell transplantation and organ transplantation. Despite their small incidence, they become clinically significant due to the expansion of transplantation medicine, the reduction of economic barriers, the use of unrelated and inadequate donors and the high risk of fatal outcome. The development of transplantology requires the determination of the criteria for assessing the risk of reactivation of latent viral infections, including EBV, and the consequences of primary infection (primarily from the donor) and re-infection. The targeted studies can identify risk patients and predict and prevent the development • of PTLD. As а result of multiple studies, EBV has been associated with а number of oncogenic diseases in humans. Some of them have concomitant genetic genesis and geographically restricted, such as nasopharyngeal carcinoma (NPC) and Burkitt's endemic lymphoma (BL). Other diseases such as Hodgkin's lymphoma (HL), non-Hodgkin's lymphomas (NHL) occur at а higher frequency in Europe and America. According to data from the National Register for 2015, 106 new cases were diagnosed with HL in Bulgaria. It is considered not to be so common in our region. Cases of diagnosed non-Hodgkin's lymphomas are 429. In the "Methodological Guidelines for Diagnosis and Treatment of Haematological Diseases" of the Bulgarian Haematology Medical Association in 2015, no EBV study was included in these patient groups. In this respect, research to establish its role can help to further refine pathogenesis and develop а therapeutic strategy. Purpose of the study is: Definition of the seroepidemiological status of the population in North-eastern Bulgaria and establishment of the relative share of age-related spread of acute Epstein-Barr viral infection and defining diagnostic options for proving acute viral infection and reactivating infection in risk patients.