Brain asymmetry and left-handedness: theories of origin and associated psychophysiological phenomena // Мозъчна асиметрия и леворъкост: теории за произхода и свързани психофизиологични феномен

Abstract

Направен е преглед на ключови теории за произхода на леворъкостта. Чрез анализ на популационните пропорции на ръкостта са подкрепени генетичните модели на Annett (1972; 2008) и на McManus (1985). Чрез сравняване на стойностите на отношението между дължините на 2-и и 4-и пръст на ръката (2П:4П - индиректен биомаркер за пренаталните нива на тестостерона) при десноръки и леворъки е намерена подкрепа на хипотезата на Geschwind и Galaburda (1985), че по-високи от нормалните интраутеринни нива на тестостерон, действайки през критични периоди от феталното развитие на мозъка, обуславят леворъкост. Установено е специфично сезонно разпределение на ражданията на недесноръки мъже (увеличен относителен дял през зимните месеци), което е в подкрепа на хипотезата на Geschwind и Galaburda (1985), че сезонът на зачеване е негенетична случайна променлива, която може значимо да повлиява латерализацията и ръкостта. Показано е, че когнитивните профили на леворъки и десноръки не са съществено различни. Значима (статистически достоверна) разлика в личностовите черти от афективната сфера (екстраверсия, невротизъм, личностова и реактивна тревожност) и в темперамента на лица с различен тип мануална доминантност не е намерена. Установено е, че леворъкостта се асоциира с по-изразена психофизиологична реактивност спрямо умствен стрес и с по-висока степен на напрежение на автономните регулаторни механизми. Прави се заключение, че по своя генезис ръкостта е вероятно епигенетичен феномен, т.е. определя се от генетични механизми и програми, модифицирани от наслагващи се фактори на околната среда. По своите отражения е полиморфен феномен - може да има различно изразени проекции във висши интерактивни функции на мозъка, в невро-автономен и в невро-ендокринен контрол.

The study presents a comprehensive review on theories regarding the origin of left-handedness. A longitudinal study of populational proportions of handedness provides data supporting the genetic models of Annett (1972; 2008) and McManus (1985). The comparison of second to fourth digit ratios in right- and left-handers provides data supporting Geschwind and Galaburda (1985) hypothesis that high intrauterine levels of testosterone lead to increase of left-handedness (2D:4D ratio is used as a putative retrospective biomarker of prenatal testosterone exposure). A specific pattern of seasonal distribution of births of non-right-handers (left-handers), especially males, is found, which is in an agreement with the suggestion of Geschwind and Galaburda that the season of conception is a non-genetic random variable that may significantly affect laterality and handedness. It is shown that the cognitive profiles of left- and right-handers are not quite different. Statistically significant differences in affective personality traits such as extraversion, neuroticism, anxiety, and in temperament in left- and right-handers has not been found. It has been established that the left-handedness is associated with increased psychophysiological reactivity to mental stress and higher level of tension of the autonomic regulatory mechanisms. The general conclusion is that: (a) the handedness in origin is probably an epigenetic phenomenon born from the superimposition of environmental influences on genetic mechanisms; (b) handedness as a state is a polymorphic phenomenon and it may be implicated in integrative brain functions, in neuroautonomic and neuroendocrine control.