Декларирам, че ще използвам предоставените материали от електронната библиотека съобразно чл.24, ал.1, т.9 от ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА единствено и само за научни, културни и образователни цели, без извличане на търговска полза, без търговски интерес и без цел печалба.Не Да
Screening and Functional Analysis of New Anti-Complement Autoantibodies in the Course of Systemic Lupus Erythematosus // Скрининг и функционален анализ на нови анти-комплементни автоантитела в хода на системен лупус еритематодес
Дата
2020Автор
Mihaylova, Galya
Михайлова, Галя
galya.mihaylova@mu-varna.bg
Резюме
The role of autoimmunity and the loss of immune tolerance to own proteins have a significant place in the current ideas about the aetiology and pathogenesis of systemic lupus erythematosus (SLE). The disease is characterized by broad-spectrum organ manifestations, multiple autoantibodies and multifactorial immunological pathogenesis. Lupus nephropathy is one of the most severe, significant and common manifestations of SLE. Patients with lupus nephritis (LN) have higher morbidity and mortality than SLE patients without renal involvement. LN affects the quality of life of patients and the prognosis of SLE. Treatment is almost always long-term, relatively often associated with many side effects for the patient and his relatives and has significant financial dimensions. Given the severity of LN, which often leads to developing renal failure, and determines the long-term prognosis in patients, there has been an intense search for biomarkers for early diagnosis, more accurate assessment of disease activity, severity and response to therapy.
The complement system, part of the innate immune defence, plays a significant role in the immunopathogenesis of SLE and LN. This role is seen as twofold: on the one hand, activation of the complement cascade involving the mechanisms of innate and acquired immunity leads to the development of inflammation, the immune response to autoantigens and ultimately persistent tissue damage, and on the other - insufficient activation of the complement cascade leads to impaired clearance of immune complexes and apoptotic cells with their accumulation and development of autoimmunity. Autoantibodies to complement components and regulators play a significant role in the acquired functional deficits of the complement cascade in SLE and LN. The most important anti-complement autoantibodies that have a pathogenetic role in developing SLE and mainly LN are anti-C1q antibodies. Other autoantibodies against components of the complement system described in SLE and LN have not been sufficiently studied, and their pathogenetic and clinical significance at this stage is not fully understood. Ролята на автоимунитета и загубата на имунен толеранс към собствени протеини, имат съществено място в настоящите представи за етиологията и патогенезата на системния лупус еритематодес (СЛЕ). Заболяването се характеризира с широкоспектърни органни прояви, множество автоантитела и многофакторна имунологична патогенеза. Лупусната нефропатия е една от най-сериозните, значими и чести прояви на СЛЕ. За пациентите с лупусен нефрит (ЛН) са характерни по-висока заболеваемост и смъртност в сравнение със СЛЕ пациентите без бъбречно засягане. ЛН дава отражение върху качеството на живот на пациентите и прогнозата на СЛЕ. Лечението почти винаги е продължително, сравнително често е свързано с множество нежелани последствия за пациента и неговите близки и има значими финансови измерения. Предвид тежестта на ЛН, който често води до развитие на бъбречна недостатъчност, и определя дългосрочната прогноза при пациентите, през последните години усилено се търсят биомаркери за ранна диагностика, за по-точна оценка на активността на заболяването, степента на неговата тежест и отговора на терапията.
Основна роля в имунопатогенезата на СЛЕ и ЛН има системата на комплемента, част от вродената имунна защита. Тази роля се разглежда като двустранна: от една страна, активирането на комплементната каскада с включване на механизмите на вродения и придобития имунитет водят до развитие на възпаление, имунен отговор към автоантигени и в крайна сметка персистиращо тъканно увреждане, а от друга – недостатъчното активиране на комплементната каскада води до нарушен клирънс на имунни комплекси и апоптотични клетки с тяхното натрупване и развитие на автоимунитет. Основна роля в придобитите функционални дефицити на комплементната каскада при СЛЕ и ЛН имат автоантителата към компоненти и регулатори на комплемента. Най-важните анти-комплементни автоантитела, които имат патогенетична роля за развитието на СЛЕ и главно на ЛН са анти-C1q антителата. Други автоантитела срещу компоненти на комплементната система, описвани при СЛЕ и ЛН не са достатъчно проучени и тяхното патогенетично и клинично значение на този етап не е напълно изяснено.