Декларирам, че ще използвам предоставените материали от електронната библиотека съобразно чл.24, ал.1, т.9 от ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА единствено и само за научни, културни и образователни цели, без извличане на търговска полза, без търговски интерес и без цел печалба.Не Да
10 Years Prospective Follow-Up of Children with ADHD in Varna Region // 10-годишно проспективно проследяване на деца с хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието в област Варна
Дата
2018Автор
Петров, Петър Милчев
Petrov, Petar Milchev
petar.m.petrov@mu-varna.bg
Резюме
Хиперкинетичното разстройство с нарушение на вниманието (ХРНВ) е най-често диагностицираното поведенческо разстройство в детска възраст и едно от най-честите разстройства на нервно-психичното развитие в педиатричната популация. Във връзка с множество публикации в последните години бе проведено изследване на персистирането на симптомите на ХРНВ в юношеска и зряла възраст, както и проявата на негативни последици (нарушения), свързани с разстройството. Липсата на специфични критерии за диагностициране на ХРНВ в зряла възраст в DSM-5 и МКБ-10 ще продължи да създава сериозни затруднения както по отношение на диагностиката, така и по отношение на терапевтичния подход към разстройството. Обобщаването на всички получени данни показва, че симптомите на ХРНВ персистират в хода на развитието и поне половината от пациентите, диагностицирани с разстройството в детска възраст, продължават да имат симптоми и в зряла възраст. Негативните последици, свързани с ХРНВ, не винаги зависят от персистирането на симптомите и провежданото лечение в хода на развитието. Възможно е отчетената редукция на симптомите на хиперактивност и в по-малка степен на нарушено внимание да е до голяма степен свързана с липсата на специфични критерии за диагностициране на разстройството в зряла възраст. Attention deficit hyperactivity disorder (ADHD) is the most diagnosed conduct disorder in children and one of the most common disorders of neurophysiological development in the paediatric population. Related to huge amount of publications in the last years we studied the persistence of the symptoms of ADHD diagnosis in adulthood in DSM-5 and ICD-10 will continue to make it difficult even for specialists to diagnose and treat the disorder. The summary of all results from our study shows that ADHD symptoms persist in the course of the development and at least one half of the subjects diagnosed with ADHD in childhood still have symptoms in early adulthood. Impairments related to ADHD are not always connected to persistence of the symptoms and provided treatment for the disorder. It is possible reported reduction of the symptoms of hyperactivity and impulsivity to be connected to lack of specific to age criteria for ADHD.