Synthesis, Characterization and Toxicity Study of Bexarotene Esters // Синтез, охарактеризиране и изследване на токсичността на естери на Бексаротен

Abstract

Retinoids are used in the treatment of skin diseases and some types of cancer. Their role in vision, embryonic development, regulation of cell proliferation and differentiation, homeostasis and various aspects of metabolism is of interest to researchers. However, their application is limited due to their toxicological profile. One of the approaches to improving the pharmaceutical properties of drugs is molecular design. It aims to improve the chemotherapeutic index and specific action. The use of such an approach aims at the synthesis of new retinoid analogues with improved pharmacological properties, tolerance and reduced toxicity. Synthesizing prodrugs is one of the most commonly applied molecular design methods. It is based on modifying the physicochemical properties of the drug in order to overcome a deficiency. The goals are to improve the efficacy, selectivity and reduce the toxicity of drugs, as well as to optimize the properties of absorption, distribution, metabolism and excretion. The retinoid bexarotene is approved for treating CTCL refractory to at least one systemic therapy. There is growing interest in the possible effect of treating neurological diseases. Due to the potential of bexarotene for application in oncology and its ability to modulate a number of physiological effects, there is a growing interest in the synthesis and characterization of its new derivatives and the investigation of their possibilities for new therapeutic applications.

Ретиноидите намират приложение при лечението на кожни заболявания и някои видове рак. Тяхната роля в зрението, ембрионалното развитие, регулацията на клетъчна пролиферация и диференциация, хомеостазата и различните аспекти на метаболизма поражда интерес за изследователи. Приложението им обаче е ограничено поради техния токсикологичен профил. Един от подходите за подобряване фармацевтичните свойства на лекарствата е молекулния дизайн. Той има за цел да подобри химиотерапевтичния индекс и специфичното действие. Използването на такъв подход има за цел синтез на нови ретиноидни аналози с подобрени фармакологични свойства, толерантност и намалена а токсичност. Синтезирането на предлекарства е един от най-често приложимите методи за молекулен дизайн. Той се основава на модифициране на физико-химичните свойства на лекарството с цел преодоляване на недостатък. Цели се подобряване на ефикасността, селективността и намаляване на токсичността на лекарствата, както и оптимизиране на свойствата на абсорбция, разпределение, метаболизъм и екскреция. Ретиноидът Бексаротен е одобрен за лечение на CTCL, рефрактерен на поне една системна терапия. Нараства интересът към възможния ефект при лечение на неврологични заболявания. Поради потенциала на Бексаротен за приложение в онкологията и способността му да модулира редица физиологични ефекти нараства интереса в синтеза и охарактеризирането на нови негови производни и изследване на възможностите им за нови терапевтични приложения, включително пролекарства.