Influence of Family Relations and Parent-Children Relationship in Pre-school Aged Children /// Влияние на семейните отношения и взаимоотношенията родител-дете, при деца в предучилищна възраст

Abstract

Целта на настоящето изследване е да се създаде модел за диагностика на семейни отношения и отношения родител-дете, като се анализират онези техни особености, които взаимодействат с поведението на тревожност при деца в предучилищна възраст. Изследванията по дисертационният труд са направени в детски градини и подготвителни групи във Варна, София, Търговище, провеждано е тестуване и по интернет. Анализирани са водещите теоретични подходи при изследване на семейството и семейните отношения, детско-родителските взаимоотношения и тревожната експресия при деца в норма и патология. Разгледани са моделите на функциониране на семейството в системните теории. Представени са теоретични аспекти на детско-родителските отношения, както и описание на спецификата на тревожната експресия при деца в норма и патология. Представят се изследователските модели на връзката между родителски стил и тревожност при деца. Проучени са данни публикувани между 1990 и 2002 г. Представени са емпирични доказателства за три традиционни категории водителство: родителско приемане, контрол, и моделиране на тревожност. Дефинирани са основните понятия: „ предучилищна тревожност”, ” родителски стил и родителско поведение”. Методите за събиране на данни са: Самооценъчни тестови методики: • Въпросник за тревожност и невротичност при деца на Хьокс, Хеси Шварц (оценяване от страна на родител). • Скала за изследване на предучилищна тревожност • Семеен инвентар за самооценка SFI Self-report Family Inventory /Beavers and Hampson, 1990/ • PARI Parental attitude research instrument - Изследователски инструмент за изследване на родителските нагласи • въпросник MFK за изследване на личностни характеристики Други методики: • Чек-лист за регистриране на наблюдаваното поведение от детето, в различните ситуации в детската градина. • Структурирано интервю с родителите за очертаване спецификата на семейната динамика. Методите за статистическа обработка са : • Описателна статистика; • Оценка на валидността и надеждността на самооценъчните методики; • Т-тест на Стюдънт за откриване на разлики в средните стойности между променливите в различните измервания; • Корелационен анализ; • Факторен анализ; • Регресионен анализ. При адаптиране на въпросник за семейни отношения са представени психометричните характеристики на SFI (Self-Report Family Inventory: Version II) за български условия. Въпросникът е създаден от Р. Бийвърс за изследване на семейното функциониране. Той включва 36 айтема образуващи пет дименсии: „здраве/компетентност”, „конфликт”, „кохезия”, „лидерски стил” и „емоционална експресивност”. Въпросникът се използва за скринингово проучване на перцепцията на член на семейството по отношение на фамилното функциониране. Базиран е на системният модел на Р. Бийвърс за семейно функциониране. С помощта на есплораторен факторен анализ е получена скала за семейни отношения с алфа на Кронбах е .794. При адаптиране на въпросник за поведенческа тревожност в предучилищна възраст са представени психометричните характеристики на авторска скала за предучилищна поведенческа тревожност за български условия. Въпросникът е създаден на база теоретичните модели на тревожността в поведението на деца от 3 до 6 годишна възраст. Въпросникът се използва за скринингово проучване –форма за родители и учители. С помощта на есплораторен факторен анализ е получена скала за измерване на поведенческа тревожност в предучилищна възраст с алфа на Кронбах е .774. Следващото изследване цели да се установи съществува ли влияние между взаимоотношенията в семейството и нивото на тревожност при детето в предучилищна възраст. Типът семейство се разглежда като фактор, който влияе върху тревожността при деца в предучилищна възраст. В теоретичен план изследването се основава на моделите Каплан, Съливан, Сатир, Бийвърс за функционално и дисфункционални семейства. В настоящето изследване се изучава общия фон на преживяванията на индивида, свързани с неговата позиция в семейството и как той възприема себе си в семейството. Направено е изследване на взаимовръзките между семейните отношения, родителско-детските отношения и поведението на тревожност в детска възраст. Основната цел е анализ и разкриване на спецификите на родителско-детските отношения при деца с поведенческа тревожност. Допуска се, че при родители (преди всичко майки) на деца с поведенческа тревожност ще има значими различия по отношение на оптималността на емоционалният контакт с детето, излишна концентрация върху детето и излишна емоционална дистанция от детето, в сравнение с родители, чиито деца не показват повишена поведенческа тревожност. Използван е Parental attitude research instrument - Изследователски инструмент за изследване на родителските нагласи /PARI/. Получените резултати потвърждават хипотезата, че при майки на деца с повишена поведенческа тревожност, се наблюдава значимо повишение по скалите свързани с излишна концентрация върху детето, нарушен емоционален контакт, контрол, свръх-загриженост и създаване на отношения на зависимост. При изследването на влиянията свързани с поведенческата тревожност при деца се очертават две основни групи фактори. Първата група в заложения изследователски модел включва личностните характеристики на родителите. Резултатите показват значими корелации само с две от изследваните личностови характеристики на майките. Скала „общителност” . (-.397*) има обратна корелация с тревожността, т.е. повишената общителност като личностова характеристика на майките води до намаляване на поведенческата тревожност при децата и скала екстраверсия (-.589**) Втората група фактори са свързани със семейните взаимоотношения. Тук значими корелации на поведенческата тревожност има с параметрите - фамилно здраве, конфликти, емоционална експресивност, кохезия, лидерски стил. При изводите се открояват няколко групи, първата са свързани със семейните взаимоотношения, втората група са свързани с влиянията върху предучилищната тревожност, третата група показват влиянието на отношенията родител-дете върху детската тревожност. Основните приноси са свързани с адаптираните две методики за изследване на семейни взаимоотношения и за предучилищна тревожност, следващата група приноси се отнася за установените и статистически доказани зависимости между качеството на семейните отношения, родителско-детските отношения и предучилищната тревожност.

The purpose of this study is to create a model designated to diagnose family relations and parent/child relationships by analysing the particulars related to anxious behaviour in pre-schoolers. Research was conducted in nurseries and preschool groups in Varna, Sofia and Targovishte, along with online questionaires. Main theoretical approaches to family studies and family relationships, parent/child relationships and the expression of anxiety in normal children and children with pathological conditions were analysed. The thesis reviews models of family functioning in systems theories. It presents the theoretical aspects of parent/child relationships and describes the specifics of the expression of anxiety in normal children and children with pathological conditions. Research models of the link between parenting style and anxiety in children are presented, along with data published between 1990 and 2002. Empirical evidences of three traditional parenting categories: parental acceptance, control and anxiety modelling are displayed. Basic terms as “preschool anxiety”, “parenting style” and “parental behaviour” are defined. Data collection methods: Self-assessment testing methodologies: • Child anxiety and neuroticism questionnaire of Hoeks, Hessi Schwartz (parent reported); • Preschool anxiety scale; • SFI – Self-report Family Inventory (Beavers and Hampson, 1990); • PARI – Parental Attitude Research Instrument; • MFK questionnaire on studying personality traits. Other methodologies: • Checklist to record child’s behaviour observed in various situations in nursery; • Structured interviews with parents to outline the specifics of family dynamics. Statistical processing methods: • Descriptive statistics; • Evaluation of the validity and reliability of the self-assessment methods; • Student’s T-test for differentiation of averages in the variables of various assessments; • Correlation analysis; • Factor analysis; • Regression analysis. Psychometric characteristics of SFI (Self-Report Family Inventory: Version II) in Bulgarian settings are presented in an adapted family relationship questionnaire. The questionnaire was created by R. Beavers to examine how families function. It features 36 items that form five areas: health/competence, conflict, cohesion, leadership and emotional expressiveness. The questionnaire is used as a screening study of the perception of a family member of how the family functions. It is based on the R. Beavers Systems Model of Family Functioning. Exploratory factor analysis was used to produce a family relationship scale with Cronbach’s alpha of 0.794. The psychometric characteristics of the author’s scale of preschool behavioural anxiety in Bulgarian settings are presented in an adapted preschool behavioural anxiety questionnaire. The questionnaire is based on theoretical models of anxiety in the behaviour of children 3-6 years of age. The questionnaire is used as a screening study (parent/teacher format). Exploratory factor analysis was used to produce a scale that measures preschool behavioural anxiety with Cronbach’s alpha of 0.774. The next survey aims to establish whether family relationships have an effect on the level of anxiety in a pre-schooler. Family type is considered a factor influencing pre-schoolers’ anxiety levels. Theoretically, the study is based on the models of Kaplan, Sullivan, Satyr and Beavers of functional and dysfunctional families. This piece of research explores the general background of an individual’s experiences as related to his position in the family and how he/she sees himself in the family. A survey of the interconnections between family relations, the parent-child relationship and anxious behaviour in children was conducted. Its main purpose was to analyse and reveal the specifics of parent-child relationships in children with behavioural anxiety. It is assumed that in parents (mostly mothers) of children with behavioural anxiety, there will be substantial differences in terms of optimal contact with the child, excessive focus on the child and excessive emotional distance from the child, in comparison with parents whose children do not exhibit elevated behavioural anxiety. The Parental Attitude Research Instrument (PARI) was used. Results confirm the hypothesis that mothers of children with elevated behavioural anxiety exhibit a substantial increase on the scales related to excessive focus on the child, impaired emotional contact, control, solicitude and the creation of co-dependent relationships. The study of the effects related to behavioural anxiety in children delineates two main factor groups. The first group includes parents’ personality traits. Results show significant correlations with only two of the studied personality traits of mothers. The sociability scale (-0.397*) has a negative correlation with anxiety, i.e. high sociability as a mother’s personality trait results in lower behavioural anxiety in children and extraversion scale (-0.589**). The second group of factors concerns family relations. Here, there are significant correlations between behavioural anxiety and the following parameters: family health, conflict, emotional expressiveness, cohesion and leadership. Conclusions integrate several groups. The first group concerns family relations, the second one employs the effects on preschool anxiety, and the third one manifests the effect of parent/child relationship on the child’s anxiety. The main contributions of this study involve two methodologies adapted to explore family interactions and preschool anxiety. Revealed and statistically proven interdependencies between the quality of family relations, parent/child relationships and preschool anxiety are considered a valued alongside contribution of this study.