One-photon emission computed tomography with 99mTcMDP (methylene diphosphonate) of peri-implant bone during the healing period after placement of intraosseous osteointegratable implants // Еднофотонна емисионна компютърна томография с 99mTc MDP (метилен дифосфонат) на периимплантатната костна тъкан в оздравителния период след поставяне на интраосални остеоинтегрируеми имплантати

Abstract

Treatment with intraosseous osteointegratable dental implants is a modern therapeutic method that achieves complete rehabilitation by fully restoring the patient's masticatory function and aesthetics. Long-term follow-up and accumulated research experience makes treatment reliable and highly predictable. The success of implant application is associated with the process of osseointegration. Osteointegration is the process of bone formation between the alloplastic material and the surrounding biological environment. Achieving primary stability during implant placement is of paramount importance for this complex multistage recovery period. Successful treatment is determined by the presence of adequate bone structure (quantity and quality), the deficiency of which is a major obstacle to the placement of intraosseous dental implants, especially in the distal parts of the upper jaw. The bone in this area is loose, contains mostly spongy and a small amount of compact bone.

Лечението с интраосални остеоинтегрируеми дентални имплантати е съвременен терапевтичен метод, чрез който се постига цялостна рехабилитация, като се възстановява напълно дъвкателната функция и естетиката на пациента. Дългосрочното проследяване във времето и натрупаният изследователски опит прави лечението надеждно и с висока предсказуемост. Успехът от имплантатното приложение се свързва с процеса на остеоинтеграция. Остеоинтеграцията е процес на образуване на кост между алопластичния материал и заобикалящата го биологична среда. От първостепенно значение за този сложен многостъпков оздравителен период е постигането на първична стабилност при поставянето на имплантата. Успешното лечение се определя от наличието на адекватна костна структура (количество и качество), дефицитът на която е основна пречка при поставянето на интраосални зъбни имплантати, особено в дисталните участъци на горна челюст. Костта в тази зона е рехава, съдържа предимно спонгиозна и малко количество компактна кост.