Life Insurance Policy in Case of Death with a Third Party Beneficiary /// Договор за застраховка "Живот" в случай на смърт в полза на трето лице

Abstract

Life insurance with a third-party beneficiary sets out numerous contract issues. This is conditioned by the various hypotheses of life insurance third-party beneficiary. An example of a third-party beneficiary can be a person, a group of employees, a collateral credit insurance, etc. This monograph explores the figure of Life insurance with a third-party beneficiary, which raises many questions of a legal nature. This is the first substantive research of the institute of the Life insurance contract in favor of a third party. Based on scientific analysis, historical experience, current legislation, case law and theoretical studies we analyze this institute in its actual condition and operational functionality, thus seeking answers to issues raised in practice such as the money transfer (insurance amount) in favor of a third party. A number of recommendations de lege ferenda to improve the institute of this research are put forward as a result of the analysis. To achieve this objective, the study focuses on the Life insurance policy itself, and, on the other hand, on the proviso in favor of a third party underlying the very type of this kind of insurance. The method of legal analysis, historical and comparative legal methods are applied. The comparison is focused on some patterns of the continental legal system, namely France, Italy, Belgium, Luxembourg, and Switzerland. Comparative legal aspects have been applied, making it easier to clarify the characteristics of the phenomenon and to understand its basic principles. The study predicates on basic Bulgarian legislation together with the legislations of France, Italy, Belgium, Luxembourg and Switzerland, governing Life insurance contracts with third-party beneficiaries. Bulgarian and international legal literature on this issue has been covered. The legislation, practice and literature taken into consideration are up to April 1st, 2010.

Проблемите, които поставя договорът за застраховка „живот” в случай на смърт в полза на трето лице, са многобройни. Това е обусловено от разнообразните хипотези на застраховка „живот” в полза на трето лице. Възможно е например сключване на такава застраховка върху живота на трето лице, при групово застраховане на работници и служители, като обезпечение на кредит и пр. Настоящото монографично изследване е посветено на фигурата на застраховка „живот” в случай на смърт в полза на трето лице, която повдига много въпроси от юридически характер. Това е първото самостоятелно изследване на института на договора за застраховка „живот” в случай на смърт в полза на трето лице. В настоящата монография, чрез научен анализ, на базата на историческия опит, действащото законодателство, съдебната практика и теоретичните трудове се анализира този институт в неговото действително състояние, изследва се неговото функциониране и по този път се търсят отговорите на някои проблеми, които повдига в практиката прехвърлянето на застрахователната сума посредством уговорката в полза на трето лице. Като резултат от този анализ се правят редица препоръки de lege ferenda с оглед усъвършенстване на изследвания правен институт. За постигане на тази цел изследването е насочено от една страна, към самата застраховка „живот” и от друга страна, към уговорката в полза на трето лице, която стои в основата на този вид застраховки. Приложен е основно методът на правния анализ, историческият и сравнително-правният метод, като съпоставката е насочена към някои от представителите на континенталната правна система, а именно Франция, Италия, Белгия, Люксембург, Швейцария. Сравнително-правните аспекти са прилагат, тъй като по този начин по-лесно могат да бъдат изяснени особеностите на явлението и осмислени неговите основни принципни положения. В изследването се използват основните български нормативни актове и такива на Франция, Италия, Белгия, Люксембург и Швейцария, регулиращи договора за застраховка „живот” в случай на смърт в полза на трето лице. Отразена е българската и чуждестранната юридическа литература, посветена на този проблем. Законодателството, практиката и литературата са взети под внимание до 1 април 2010 г.