Minimally Invasive Surgery in Displaced Intraarticular Fractures of the Calcaneus // Минимално инвазивна хирургия при дислоцирани интраартикуларни фрактури на петната кост

Abstract

Fractures of the heel bone represent about 2% of musculoskeletal fractures. About 75% of calcaneal fractures are intra-articular with the involvement of the posterior subtalar joint and often the calcaneocuboid joint. These injuries are the most common tarsal fractures (about 60%). The result after such trauma can lead to limping, change in gait, pain, swelling and difficulties in daily activities. Patients with dislocated intra-articular fractures have been found to have poorer functional outcomes than those with other orthopaedic diseases. It is generally accepted that open reduction and internal fixation with a standard locking plate leads to better results than non-operative treatment for displaced intra-articular fractures of the calcaneus. Since the early 1990s, it has been accepted that an extended lateral approach should be considered as the so-called "Working horse" in the treatment of these injuries. Complications associated with wound problems, significant soft tissue fibrosis and joint stiffness often compromise the technique that has been tested over the years. Many data are demonstrating a decrease in the overall outcome of surgical treatment due to infectious complications. Therefore, it is imperative to reduce the risk of wound problems. MIS techniques aim to optimize patient outcomes by combining the benefits of surgical treatment and reducing possible complications. Minimally invasive surgery requires maximum intensive preparation.

Фрактурите на петната кост представляват около 2% от счупванията на опорно-двигателния апарат. Около 75% от счупванията на калканеуса са вътреставни с ангажиране на задната субталарна става като в не малка част е налице засягане и на калканеокубоидната става. Това са най – честите тарзални счупвания (около 60%) и възникват предимно в резултат на високоенергийни травми. Поради протрахирания период на възстановяване, вътреставните фрактури на калканеуса са по своя характер инвалидизиращи увреди със значителен социално-икономически и психологичен ефект, засягащи предимно пациенти в активна, трудоспособна възраст (30–50 години). Крайните резултати след такава травма могат да доведат до накуцване, промяна на походката, болка и оток, както и до затруднения в ежедневните дейности. В опит да се повиши удовлетвореността от оперативнтото лечение и да се намали процентът на компликации след КРВФ са въведени различни минимални инвазивни техники за репозиция и фиксация на фрагментите. MIS техниките включват множество ограничени инцизии или перкутанни маньоври и фиксации, които разчитат на индиректна техника на репозиция под рентгенов контрол или в селектирани случаи – на артроскопски асиситирана техника. В практиката комбинацията от различните опции на минимално инвазивната хирургия създава възможност за флексабилност по отношение на тази хетерогенна група увреди, което според нас е от огромно предимство. Минимално инвазивната хирургия изисква максимално интензивна подготовка.