Shoulder Joint Endoprosthetic Replacement after Proximal Humerus Fractures in Elderly Patients // Ендопротезиране на раменна става след фрактури на проксималния хумерус при възрастни пациенти

Abstract

Целта на дисертационния труд е да се направи оценка на терапевтичната ефективност на ендопротезирането на раменната става при полифрагментни фрактури и фрактури-луксации на проксималния хумерус при възрастни пациенти и да се предложи терапевтичен алгоритъм за минимизиране на периоперативния риск и оптимизиране срока за функционално възстановяване на пациентите от тази възрастова група. За постигането на целта са поставени следните задачи: Да се изготви алгоритъм за лечение на фрактурите на проксималния хумерус при възрастни пациенти и да се определят индикациите за първична артропластика; Да се направи сравнителен анализ на оперативните техники за раменно ендопротезиране; Да се създаде рехабилитационен протокол за възстановяване на пациентите след първично ендопротезиране на раменната става; Да се анализират промените на следоперативните резултати на проследяваните пациенти, чрез подробно изследване на болковия синдром, нивото на активност, позиционирането на ръката и обхвата на движенията в раменната става, след ендопротезиране по повод фрактури на проксималния хумерус при възрастни пациенти; Да се извърши подробен анализ на методите за оценка и цялостното състояние на раменната става след раменно ендопротезиране по повод фрактури на проксималния хумерус при възрастни пациенти. За изпълнението на тези задачи, изследвахме периода 2016^-2018 г., когато през спешен травматологичен кабинет на МБАЛ „Света Анна“ - Варна са преминали 876 пациенти на възраст над 70 години, диагностицирани с фрактури на проксималния хумерус. След извършване на оценка 79 от тях бяха ендопротезирани. Успяхме да проследим 68 пациенти, по време на контролните прегледи след 1-ия и 3-ия месец не се явиха и отпаднаха от проучването 11 от пациентите.

The aim of this doctoral dissertation is to estimate the therapeutic efficiency of the shoulder joint endoprosthetic replacement in polyfragment fractures and fractures with luxations of the proximal humerus in elderly patients and to offer a therapeutic algorithm in order to minimise the perioperative risk and to optimise the period of time for functional recovery of patients from this age group. In order to achieve this, the following tasks were set: To develop an algorithm for treating proximal humerus fractures in elderly patients and to determine the indications for a primary arthroplasty; To perform a comparative analysis of the surgical techniques for shoulder endoprosthetic replacement; To develop a rehabilitation protocol for patients recovery after a primary endoprosthetic replacement of the shoulder joint; To analyse changes in postoperative results of the followed-up patients by a detailed examination of the pain syndrome, the activity level, arm positioning and motions volume in the shoulder joint after endoprosthetic replacement because of proximal humerus fractures in elderly patients; To make a detailed analysis of the methods for estimation and the integral condition of the shoulder joint after humeral endoprosthetic replacement because of proximal humerus fractures in elderly patients. In order to complete these tasks, we investigated the period from the beginnings of 2016 to the end of 2018 (a period of 36 months), when the emergency traumatology room at the St. Anna General Hospital in Varna was visited by 876 patients above 70 years of age, diagnosed with proximal humerus fractures. The elderly patients with endoprosthetic replacement because of proximal humerus fractures at the Clinics of Orthopaedics and Traumatology at the St. Ann General Hospital in Varna, for the period from 2016 to 2018 including, were 79. For the period from 2016 to 2018 including, we managed to follow up 68 patients. During the control examinations after the 1st and the 3rd month, 11 patients with endoprosthetic replacement did not appear and dropped off the study.