Total Hip Arthroplasty with Dual Mobility Cup // Тотално тазобедрено ендопротезиране с двойно-подвижна ацетабуларна

Abstract

Dislocation and instability remains a serious problem in modern total hip arthroplasty. Dual mobility cups contribute to reduction of dislocation rate by combining two articulating surfaces which leads to larger jump distance and greater impingement free range of motion. The use of contemporary cementless DMC leads to absence of dislocation, low rate of complications and excellent short term survivorship in primary total hip arthroplasty of patients at high risk for dislocation with no difference in complications rate and survivorship in patients under 70 and over 70 years of age. Dislocation rate of total hip arthroplasty with DMC for displaced femoral neck fractures is significantly lower than dislocation rate with conventional total hip arthroplasty. Dislocation rate of total hip arthroplasty with DMC for displaced femoral neck fractures does not differ from dislocation rate with bipolar hemiarthroplasty. In revision total hip arthroplasty DMC demonstrates lower dislocation rate than conventional acetabular cups with diameter of femoral head 32 and 36 mm with excellent short term survivorship. The lack of long term follow up with the modern DMC supports their predominant use in patients at high risk for dislocation in primary and revision total hip arthroplasty. An effective method for reducing dislocation rate in primary and revision total hip arthroplasty of patients at high risk for dislocation is proposed.

[BG] Луксацията и нестабилността на артропластиката са сред основните проблеми на съвременното тазобедрено ендопротезиране. ДПАК допринася за намаляване на честотата на луксация чрез комбиниране на две артикулиращи повърхностни, водещо до увеличаване на разстоянието, необходимо за дислокация на протезната глава и постигане на по-голям обем на движение до настъпване на импинджмънт. Използването на съвременна безциментна ДПАК води до отсъствие на луксация, ниска честота на усложнения и отлична краткосрочна преживяемост при първично тотално тазобедрено ендопротезиране на пациенти с повишен луксационен риск без разлика в преживяемостта и честотата на усложнения под и над 70-годишна възраст. При разместени счупвания на бедрената шийка честотата на луксация след тотално тазобедрено ендопротезиране с ДПАК е по-ниска от тази при двуполюсно ендопротезиране с конвенционална капсула и не се различава съществено от честотата ка луксация при биполярна хемиартропластика. При ревизионно тазобедрено ендопротезиране честотата на луксация при използването на ДПАК е по-ниска от тази при прилагането на конвенционални капсули с диаметър на главата 32 и 36 mm при отлична краткосрочна преживяемост. Липсата на достатъчно дългосрочни данни с модерните ДПАК обуславя прилагането им предимно при пациенти, изложени на завишен риск от луксация при първично и ревизионно тазобедрено ендопротезиране. Предлага се сигурен и ефективен метод за намаляване честотата на луксация при пациенти с повишен риск за луксация при първично и ревизионно тазобедрено ендопротезиране.