Improving the Quality of Life in Children with Thermal Trauma // Подобряване качеството на живот при деца с термична травма

Abstract

In medical practice, a burn is defined as a type of skin trauma caused by heat, electric current, chemicals or radiation. Burns are the third leading cause of childhood trauma mortality. They not only affect the body physically but have long-lasting psycho-emotional, functional and aesthetic consequences. Burns in children can be caused by different energy sources – thermal, electrical, chemical and luminous. The severity of the burn depends on the loss of the area, the depth and localisation. The physical and psychological, general and local consequences require long-term follow-up, rehabilitation, constant surgical interventions, and slow and prolonged recovery. This often remains a lasting psychological trauma in childhood. The present study aims to study the organisation of health care in children who have suffered thermal trauma and to justify optimal approaches to improve the quality of life in the recovery period. The subject of the present study is the organisation of health care for children who have suffered thermal trauma. Depending on the subject of the research activity, the thesis includes an analysis of the processes, systems, policies and practices related to the provision of care and support during the recovery period in two directions: The object of the study is the physical and psychological well-being of children and the possibilities for improving healthcare and support after hospitalisation. In the scientific study, the opinion of a total of 314 respondents was studied, divided into 5 groups – parents of children who suffered thermal trauma, medical specialists, educators and nurses from children's institutions, and experts.

В медицинската практика изгарянето се определя като вид травма на кожата, причинена от топлина, електрически ток, химикали или радиация. Изгарянията са третата водеща по честота причина за смъртност от травма в детската възраст. Те не само въздействат физически върху тялото, но имат дълготрайни психо-емоционални, функционални и естетически последствия. Изгарянията при деца могат да бъдат причинени от различни източници на енергия – термични, електрически, химически и лъчеви. Тежестта на изгарянето зависи от засегнатата площ, дълбочината и локализацията. Физическите и психологични, общи и локални последствия, изискват продължително проследяване, рехабилитация, постоянни хирургични интервенции, бавно и продължително възстановяване. Това често остава трайна психологическа травма в детската възраст. Целта на настоящото изследване е да се проучи организацията на здравните грижи при деца, претърпели термична травма и да се обосноват оптимални подходи за подобряване на качеството на живот във възстановителния период. Предмет на настоящото изследване е организацията на здравните грижи при деца, претърпели термична травма. В зависимост от предмета на изследователската дейност, дисертационният труд включва проучване на процесите, системите, политиките и практиките, свързани с предоставянето на грижи и подкрепа по време на възстановителния период в две направления: Обект на изследването е физическото и психологическо благополучие на децата и възможностите за подобряване на здравните грижи и подкрепа след хоспитализация. В научното изследване е проучено мнението на общо 314 респондента, разпределени 5 групи-родители на деца, претърпели термична травма, медицински специалисти, педагози и медицински сестри от детски заведения, експерти.