Clinico-morphological Characteristics, Histological Typification and Their Correlation with Some Molecular Markers in Cutaneous Melanoma // Клинико-морфологични характеристики, хистотипизация и корелацията им с някои молекулярни маркери при кожен меланом

Abstract

Меланомът е злокачествен тумор с меланоцитен произход и изключително неблагоприятна прогноза. В областта на морфологичната диагностика на меланома навлиза практиката да се прилагат маркери, които по правило биват използвани за тумори с различна от тази на меланома хистогенеза. Те най-често се интерпретират като предиктори за прогресията на заболяването или служат като аналози на молекулярни изследвания при ниско туморно съдържание в тъканните проби. Целта на настоящата работа е да се проучат заболяемостта и смъртността от кожен меланом в България и за Варненска област, както и да се анализират и съпоставят клинични, хистологични, имунохистохимични и молекулярни характеристики на заболяването с оглед изясняване биологията на тумора и съставяне на примерен диагностичен алгоритъм. Динамиката на регистрираната стандартизирана заболяемост и смъртност в България в периода 1980-2013г. (световен стандарт) от кожен меланом показва неблагоприятна тенденция за нарастване през последните години, особено при мъжете Резултатите от сравнителния анализ (t-test) на броя на смъртни случаи с кожен меланом, регистрирани в СБАЛОЗ „Д-р М. Марков“-Варна през 2007-2016 г. показват статистически значима разлика (t=3,847; p=0,004), т.е. постепенното нарастване на смъртността през годините е прогресивна тенденция. При проведеното изследване ние установихме, че анти-HMB-45 антитяло дава умерено или силно позитивна реакция при 98% от пациентите, което верифицира меланоцитния произход на лезиите и потвърждава високата диагностична стойност на антитялото. При проведеното изследване съпоставихме експресията на маркерите анти-CD117 антитяло и анти-VEGF антитяло с дебелината на лезията в милиметри по скалата на Breslow с цел установяване на зависимост, която да обуслови прогресията на лезията. На базата на проведеното от нас изследване изработихме диагностичен алгоритъм за доуточняване поведението при кожен меланом. Предиктивността на анти-BRAF антитяло спрямо туморната биология на кожния меланом е съществена. Поради този факт вариантът за предшестващо молекулярната детекция имунохистохимично тестване е финансово изгодна и ефективна опция, особено при лезии с ниско туморно съдържание в тъканните проби, които не подлежат на молекулярно изследване. Въз основа на настоящото проучване бихме могли да заключим, че съществува статистически значимо покачване на смъртността от кожен меланом във Варненска област и България през периода от 2007 г. до 2016 г. и такава тенденция относно заболяемостта от тумора. Имунохистохимичните и молекулярни маркери, които тествахме, са есенциални за диагностиката и предиктивността поведението на кожен меланом, доказано чрез статистически значимите корелации помежду им, както и между тях и някои клинико-морфологични параметри. Тези резултати бяха достатъчни за изработването на двата мултифакторни регресионни модели, примерния диагностичен алгоритъм, както и за създаване възможност BRAF V600E мутация да се определя чрез имунохистохимична реакция. Посочените могат успешно да бъдат прилагани в клиничната практика.

Melanoma is a malignant tumour of melanocytic origin characterized with an extremely poor prognosis. There is a rising interest in the application of specific molecular markers for the clarification of tumour biology and morphological diagnosis of skin melanoma. Our purpose was to study the incidence and mortality rates of skin melanoma in Bulgaria and in the region of Varna as well as to analyse and juxtapose the clinical, histological, immunohistochemical and molecular characteristics of the disease with a view to clarification of tumour biology and compilation of a template diagnostic algorithm. The analysis of the incidence and the mortality rate in Bulgaria during the period from year 1980 to year 2013 showed an unfavourable progressive tendency of gradual increase of the incidence and the mortality rate in the recent decades, especially in men. The analysis of a total of 452 skin melanoma patients, 234 males and 218 females, demonstrated a statistically significant difference concerning the number of deceased patients (t=3,847; p=0,004), i.e. a progressive trend of gradual increase of the mortality rate. The immunohistochemical verification of the malignant melanocytic lesions by means of the differentiation marker anti-HMB45 antibody demonstrated a moderately or strongly expressed positive reaction in 98% of the patients. The expression of the markers for progression such as anti-CD117 antibody and anti-VEGF antibody was juxtaposed to lesion thickness in mm after Breslow. Anti-CD117 antibody showed the tendency to be expressed in tumor nests near the basement membrane of the epidermis, and loosed the ability of expression in the tumor nests of the deeper dermal layers and in the metastatic lesions, thus marking the progression of the lesion. A diagnostic algorithm including the necessary parameters for skin melanoma patients was elaborated. The anti-BRAF antibody predictive value towards the tumour biology of skin melanoma was of essential importance. Its preliminary molecular immunohistochemical detection was a cost-saving and effective option, especially in lesions with a low tumour content in tissue samples, thus not liable to molecular examination. We could conclude that there is a statistically significant increase of skin melanoma mortality rate in the region of Varna, as well as in Bulgaria. That is why the further investigations in this field are vital for the patients. The immunohistochemical and molecular markers tested presented with important diagnostic and predictive value as proved by the significant correlations between them and the clinico-morphological parameters in skin melanoma patients. These results were sufficient for elaborating the two multifactorial regression models properly tested, the template algorithm for the diagnosis of skin melanoma and also was created an opportunity for immunohistochemical detection of BRAF V600E mutation. All of these could efficiently be applied in the clinical practice.