Cardiovascular Risk in Individuals with Long-Standing Type 1 Diabetes Mellitus // Сърдечно-съдов риск при лица със захарен диабет тип 1 с продължително протичане

Abstract

Захарният диабет тип 1 (Т1ЗД) е хронично метаболитно заболяване с нарастваща честота, като основният патофизиологичен механизъм при него е липсата на производство на инсулин поради автоимунно разрушаване на β-клетките на панкреаса. Честотата на Т1ЗД непрекъснато нараства през годините с 2,3-3,4% годишно. Сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ) остават водеща причина за смърт в световен мащаб, като предизвикват фатален изход при 16,7 млн. души годишно и представляват 38% от всички причини за смърт. Съществува разлика в рисковия профил на Т1ЗД и тип 2 захарен диабет (Т2ЗД). В литературата са налице множество данни от проучвания, които касаят предимно Т2ЗД. Цел на настоящото проучване е да се оцени рискът от възникване на сърдечно-съдови заболявания при лица с тип 1 захарен диабет с голяма давност. Клиничното проучване е проведено по протокол за изследване тип случай-контрола. Изследвани са общо 183 участници, в съотношение 2:1, от които 124 лица с поне 15-годишна давност на тип 1 захарен диабет (Т1ЗД). Систолното артериално налягане (САН) е значително по-високо при пациенти с Т1ЗД в сравнение с техните здрави връстници, независимо от пола. Разпространението на артериална хипертония (АХ) е по-високо при пациенти с диабет с продължителна давност дори в по-млада възраст. Конкретизираха се проблемите, свързани с артериалното налягане и разпространението на артериална хипертония при пациенти с дългогодишна давност на Т1ЗД. Лицата с Т1ЗД в млада и средна възраст имат наличие на множество рискови фактори за развитие на ССЗ в сравнение с техни връстници без глюкозно нарушение. Съдовата им възраст е значително по-висока от хронологичната и предразполага за ранна атеросклероза. Това налага започване на ранна и многофакторна профилактика от по-млада възраст, за да се избегнат или отложат инциденти от ССЗ. От друга страна, въвеждането на съвременни образни методи и нови биомаркери в стратификацията на риска от ССЗ биха помогнали за по-прецизното диференциране и индивидуализиране на риска с цел по-точно насочване на превантивните мерки към тези с наистина висок и много висок СС риск.

Type 1 diabetes mellitus (T1DM) is a chronic metabolic disease with an increasing incidence, the main pathophysiological mechanism of which is the lack of insulin production due to autoimmune destruction of pancreatic β-cells. The incidence of T1DM has been steadily increasing over the years by 2.3-3.4% per year. Cardiovascular disease (CVD) remains the leading cause of death worldwide, killing 16.7 million people annually and accounting for 38% of all causes of death. There is a difference in the risk profile of T1DM and type 2 diabetes mellitus (T2DM). In the literature, much data from studies mainly concern T2DM, while the results in T1DM are scarce and insufficient. The present study aimed to assess the risk of cardiovascular disease in individuals with long-standing type 1 diabetes. The clinical study was conducted using a case-control study protocol. A total of 183 participants were studied, in a ratio of 2:1, of which 124 individuals with at least a 15-year history of type 1 diabetes mellitus and 59 healthy controls without known cardiovascular and metabolic diseases, matched by gender, age and approx. by body mass index. Systolic blood pressure (SBP) is significantly higher in patients with T1DM compared to their healthy peers, regardless of gender. The prevalence of arterial hypertension (AH) is higher in patients with long-standing diabetes, even at a younger age. The problems related to arterial pressure and the spread of arterial hypertension in patients with a long history of T1DM were specified. Individuals with T1DM in young and middle age have multiple risk factors for the development of CVD compared to their peers without glucose impairment. Their vascular age is significantly higher than their chronological age and predisposes them to early atherosclerosis. This necessitates early and multifactorial prevention from a younger age to avoid or delay CVD events. On the other hand, introducing modern imaging methods and new biomarkers in CVD risk stratification would help to more precisely differentiate and individualize risk to more accurately target preventive measures to those with very high and very high CVD risk.