Clinical, Diagnostic and Therapeutic Studies on Common Bacterial Skin Infections in Childhood // Клинични, диагностични и терапевтични проучвания върху често срещани бактериални кожни инфекции в детска възраст

Abstract

Бактериалните инфекции на кожата са най-честите дерматологични заболявания сред децата. Липсата на данни върху характеристиките на демографските, социални и рискови фактори, етиологична доминантност, особености в протичането, мащабите на бактериалната резистентност, коморбидитета, неясната ефективност на терапевтичните средства, липсата на задължителна регистрация и профилактика на тези социално значими заболявания, ни мотивира да проведем настоящото проучване и отговорим на някои съществени въпроси, които ще са полезни за клиничната практика у нас. Настоящото проучване установи, че средна възраст на заболеваемост при децата е 10,1 години и не регистрира полова обусловеност. Изнесените данни посочват повишен морбидитет през топлите месеци, предимно сред децата от градовете; определиха носогърленото носителство, наличието на друго болно дете в семейството или такова с наднормено тегло като рискови за развитие на пиодермия. Клиничните изследвания посочиха като най-характерна локализация на кожните изменения – крайниците и лицето. S. aureus се регистрира като най-чест етиологичен фактор, а случаите, причинени от MRSA са значително по-рядко срещани (5,2% от децата с пиодермии), сравнено с чуждестранните доклади. Цефазолин е медикаментът към който резистентността е най-висока, въпреки ниското ниво на приложение. Гентамицин показа добър терапевтичен ефект и безопасен профил на употреба, въпреки че не фигурира в ръководствата за лечение на пиодермии.

Bacterial skin infections are the most common dermatological diseases among children. The lack of data on the characteristics of demographic, social and risk factors, etiological dominance, features in the course, the scales of bacterial resistance, comorbidity, the unclear effectiveness of therapeutic agents, the lack of mandatory registration and prevention of these socially significant diseases, motivates us to conduct the present study and answer some essential questions that will be useful for clinical practice in our country. The present study found that the mean age of incidence in children was 10.1 years and did not record a gender bias. The reported data indicate increased morbidity during the warmer months, primarily among urban children; determined the nasopharyngeal carriage, the presence of another sick child in the family or one who is overweight as risks for the development of pyoderma. Clinical studies indicated the most characteristic localization of skin changes – the limbs and the face. S. aureus was recorded as the most common etiologic factor, and cases caused by MRSA were significantly less frequent (5.2% of children with pyodermas) compared to foreign reports. Despite the low application level, Cefazolin is the drug to which resistance is the highest. Gentamicin has shown a good therapeutic effect and a safe use profile, although it does not appear in the guidelines for the treatment of pyoderma.