Influence of the Autonomic Nervous System, Skin Barrier Indicators and Psycho-Emotional Aspects in Patients with Lichen Simplex Chronikus /// Влияние на вегетативната нервна система, показатели на кожната бариера и психо-емоционални аспекти при пациенти с лихен симплекс хроникус

Abstract

Лихен симплекс хроникус (ЛСХ) е хронична дерматоза с ограничени, силно сърбящи лихенифицирани и инфилтрирани плаки. Предилекционно те се разполагат по задната и странични участъци на тила, по екстензорните повърхности на тялото и в ано-гениталната област. Заболяването ангажира и двата пола, като процента на жените е малко по-висок. Пикът на заболеваемостта е във възрастовия диапазон 45-60 години. Осеновото оплакване при ЛСХ е различният по интензитет, продължителност и локализация сърбеж. Значимостта на този субективен симптом се подчертава от Интернационалния Форум за изучаване на сърбежа който приема, че в основата на диагностицирането и последващо лечение следва да е класификационната система на видовете сърбеж. При ЛСХ сърбежът е както пруритоцептивен, така и психогенен, което прави овладяването му сериозно терапевтично предизвикателство. Важна роля за развитието на ЛСХ имат нарушенията във функционалното състояние на различни отдели на нервната система. В етиопатогенезата на заболяването равнопоставено значение има и компрометираната кожна бариера. Дали това нарушение е причина или следствие , дължащо се на хода на заболяването, е все още дискусионен. Същевременно ЛСХ е класическа психодерматоза, при която основен тригерен момент е психо-емоционалният стрес. Макар, че не е заболяване застрашаващо живота на пациента, ЛСХ засяга в голяма степен ежедневието, социалните контакти, активностите и сексуалния живот. Сърбежът и произтичащото от това нарушение на съня, продължителното и незадоволително лечение умерено влошават качеството на живот на повече от 90% от пациентите с ЛСХ. В България не са правени проучвания върху ЛСХ. Етиопатогенетичните аспекти и лечението на дерматозата са дискусионни в световен мащаб. В настоящия дисертационен труд са представени обобщените данни от научната литература свързани със заболяването ЛСХ като е акцентирано върху етиопатогенетичните механизми и са анализирани съвременните познания за патофизиологията и имунологията на сърбежа. Направен е епидемиологичен анализ базиращ се на обработка на данни на 1305 пациента с ЛСХ. Основните симптоми сърбеж и качество на съня са анализирани при 109 пациента при използване на скалите VAS и VRS, което се прави за първи път в нашата страна. Установените отклонения на вегетативната нервна система по посока на симпатикова дистония, нарушенията в показателите ТЕВЗ, хидратация и рН на кожата, корелиращи с тежестта на заболяването подкрепят литературните данни за патогенетичните механизми при развитие на ЛСХ. Същевременно в настоящия труд е проучено психо-емоционалното състояние на пациентите. Обработените резултати показват връзка между давността на ЛСХ и степента на тревожност и или депресия. Това подкрепя становището че ЛСХ е класическа психодерматоза. Акцент в дисертационния труд е и оценката на качеството на живот на пациентите с ЛСХ. Такова проучване се прави за първи път в нашата страна. Резултатите показаха, че заболяването има негативно отражение върху живота на всички включени в изследването пациенти без корелация със социо-демографските характеристики на пациентите и клиничните характеристики на заболяването. Лечението на ЛСХ все още е сериозно предизвикателство. Изхождайки от получените резултати считаме че подходът към терапевтирането му следва да е последователен, индивидуален и мултидисциплинарен.

Lichen Simplex Chronicus (LSH) is a chronic pruritic disorder charactarized by scratching and rubbing of the skin. The initial stimulus of pruritus is rarely identified. Psychogenic factors play a significant role. As in classical pruritic psycho-dermatosis, once the itch –scratch –lichenification cycle is established, it is difficult to break. The lichenified skin is more sensitive to different triggers than healthy skin. Clinical characteristics are well-circumscribed plaque located on the back and side areas of the neck, on extensor surfaces of the body and in the anogenital areas. The disease affects both sexes, with a slightly higher percentage of females. Most of the patients are middle and over 55 years of age. It is assumed that this is a disease of adulthood, which is one of the likely reasons for the increase in prevalence over the years. The main symptom in LSC is pruritus, which may be episodic, paroxysmal, or continuous. The clinical classification of pruritus most often is based on subjective evaluations. The importance of the clinical differentiation of itch is emphasized in modern guidelines adopted by the International Forum for the Study of itching. It is assumed that the classification system of the types of pruritus should be the basis for diagnosis and subsequent treatment. The understanding of the underlying mechanisms leading to this symptom as well as the subsequent treatment are challenging for physicians. Although in a large percentage of cases the itching in LSC is pruritoseptive, etiopathogenetic components responsible for the occurrence of the disease account to other types of itching as well. Disturbances in the functional status of autonomic nervous system (ANS) play an important role in the development of LSC. Attesting for this is: the existence of a stable white dermatographic urticaria, decreased permeability of the vessels in the skin, impaired thermoregulation reflexes. Furthermore, it has been postulated that the clinical course depends on an impaired integrity and functionality of the skin barrier. It is debatable whether the infringement of the skin is the cause or a consequence of the disease. A factor that is very commonly identified as a causative agent is stress. Patients with LSC have anxiety and depression levels higher than normal. In this present study the data from scientific publications associated with LSC have been summarized. This is the first study in Bulgaria which aims to update the epidemiology of LSC. To assess the tendencies in distribution of LSC, data collected from the registers of St. Anna Medical Centre – Varna, January 2007 - July 2015, were analysed. Data include reports of 39 968 outpatients with different skin problems. The model of the study was retrospective and investigated the total morbidity, gender distribution, age distribution, peak condition and place of the disease in the structure of selected chronic recurrent dermatoses with negative impact on the quality of life. The study aims to clarify the impact of the ANS and violation of indicators of skin barrier on the pathogenesis of LSC. Obtained results show that in most of the cases the origin of pruritus is pruritoceptive and dysfunction of ANS alongside with disturbance in skin barrier play an important role in genesis of LSC. Research is also aiming to underline the role of stress in the development of LSC. Furthermore the psycho emotional status of patients was evaluated. Reported data show correlation between the degree of anxiety and duration of the disease which confirm that LSC is a classical psychodermatosis. The study is a first in Bulgaria to investigate the quality of life of patients with LSC. Results manifest the negative influence of the disease in all patients affecting mostly their feelings and sensations.