Evaluation and Validation of Screening for Eating Disorders /// Оценка и валидиране на методика за скрининг на хранителни нарушения

Abstract

[EN] This thesis aims to assess the feasibility of a comprehensive prognostic screening model for early detection of eating disorders. Attainment of that objective provokes the following tasks: • To analyse the status and relevance of the problem of eating disorders (ED). • To explore contemporary literature and experience with applied tools for ED screening. • To establish and justify prognostic screening model to capture eating disorders. • Based on empirical research to validate the test screening methods for early detection of eating disorders. Hypotheses: • The proposed methodology is eligible for reliability in Bulgarian conditions. • It is assumed that the factor structure of the methodology used for Bulgarian conditions is similar to the factor structure in other countries. • Assuming there is comorbidity between eating disorders and depression. • It is believed that a more pronounced eating pathology is closely associated with higher values of negative body image. Methods: The SCOFF Questionnaire (Morgan, 1999) - (Sick, Control, Fat, Food) Body Shape Questionnaire (BSQ; Cooper at al., 1987) Eating Disorder Diagnostic Scale (EDDS) Beck questionnaire for depression (Beck Depression Inventory II- BDI; Beck et al., 1961; 1988) ////////////// ///////////// [BG] Целта на дисертацията е оценка на приложимостта на комплексен прогностичен скрининг модел за превенция на хранителните разстройства. ЗАДАЧИ Постигането на целта провокира решаването на следните задачи: • Да се направи анализ на състоянието и актуалността на проблема, свързан с хранителните нарушения (ХН). • Да се проучи съвременната литература и опит по отношение на прилаганите инструменти за скрининг на ХН. • Да се създаде и аргументира прогностичен скрининг модел за улавяне на хранителни нарушения. • На основата на емпирични изследвания да се валидизират тестови скрининг методики за ранно откриване на хранителни нарушения. ХИПОТЕЗИ • Предлаганата методика отговаря на условията за надеждност в български условия. • Предполага се, че факторната структура на използваната методика за български условия е сходна с факторната структура в другите страни. • Предполага се наличието на коморбидност между хранителни нарушения и депресивни състояния. • Предполага се, че по-изразената хранителна патология е тясно свързана и с по-високи стойности на нарушена представа за собственото тяло. МЕТОДИ При събирането на данни са използвани следните методики: скрининг/ въпросниците:The SCOFF Questionnaire (Morgan, 1999) - (Sick, Control, Fat, Food), Body Shape Questionnaire (BSQ; Cooper at al.,1987), Eating Disorder Diagnostic Scale (EDDS) и Въпросник на Beck за депресия (Beck Depression Inventory II- BDI; Beck et al., 1961; 1988).