Long-Term Analysis of Joint Changes in Patients with Documented and Treated Meniscal Injuries // Дългосрочен анализ на ставни изменения при пациенти с документирани и лекувани менискални увреди

Abstract

Менискалните лезии често са съпътствани с увреди на ставния хрущял. Парциалната артроскопска менисцектомия (ПАМ) се явява основен метод за оперативното им лечение. След премахване на значима час от менискалната тъкан, обаче контактното налягане в носещата зона на колянната става значимо се увеличава, което от своя страна повишава риска от развитие на хондропатия. Въпреки посочените недостатъци метода се оказва най-използвания до момента за справяне с проблема. Причини за това са неговата достъпност и познаването му, краткото процедурно време, липсата на скъпи консумативи. Дисертационния труд има за цел провеждането на измерване и документиране на съпътстващите изменения, настъпили в колянната става и свързани с менискалната увреда. Това се постига с помощта на съвременни методи, като ЯМР и диагностична колянна артроскопия. По време на нашата работа описахме зависимости, като връзката на количеството резицирана менискална тъкан и последващата хондропатия. По-слабо изразения болкови синдром и по-добър функционален резултат, при лица лекувани с ПАМ, сравнено с консервативната група. Потвърждаваме известния факт, че наднорменото тегло се явява рисков фактор, за развитието на съпътстваща хондропатия. Открихме множество корелационни зависимости между развитието на хондропатията и ръста, теглото, възраст, давноста на травмата, локализацията на увредата и други. Изследвахме настъпилите усложнения и въпреки ниската им честота, доказахме множество корелации с редица показатели.

Meniscal injuries are often accompanied by damage to the articular cartilage. Arthroscopic partial meniscectomy (APM) is the primary method of surgical treatment. After removing a significant amount of meniscal tissue, the contact pressure in the bearing area of the knee joint significantly increases, which in turn increases the risk of developing chondropathy. Despite the indicated disadvantages, the PAM method is the most used to solve the problem. The reasons for this are its accessibility and familiarity, the short procedure time, and the lack of expensive consumables. The dissertation aims to measure the concomitant changes that occurred in the knee joint and are related to meniscal damage. This is achieved using modern methods, such as MRI and diagnostic knee arthroscopy. We described dependencies, such as the relationship between the amount of meniscal tissue resected and the subsequent chondropathy: less pronounced pain syndrome and better functional outcome in subjects treated with PAM compared to the conservative group. We confirm the fact that being overweight is a risk factor for the development of concomitant chondropathy. We report multiple correlations between the development of chondropathy and height, weight, age, duration of trauma, location of injury and others.