Early Deviations in the Coagulation and Fibrinolytic System in Paroxysmal Atrial Fibrillation // Пароксизмално предсърдно мъждене – ранни отклонения в коагулационна и фибринолитична система

Abstract

This thesis presents for the first time convincing clinical and laboratory data for the development of hypercoagulability in the first 24 hours of paroxysmal atrial fibrillation caused by significant deviations in the coagulation and fibrinolytic system. Brief (≤24 hours) episodes of the disease are clearly defined as a prothrombotic state, even in low-risk thromboembolic characteristics of patients (CHA2DS2-VASc score = 0 in men/1 in women). Episode duration affects the established haemostatic deviations. The presented dissertation has not only original scientific value but also clearly outlines clinical applications of the results. It shows that FXIa and FXIIa are more promising targets for effective and safer anticoagulation than currently established. It indicates the need for post-procedural anticoagulation even after currently considered lowest risk episodes of non-valvular paroxysmal atrial fibrillation (≤ 24 hours and CHA2DS2-VASc score = 0 in men/1 in women). It outlines the first 6 hours of the disease as having a lower periprocedural thromboembolic risk. It outlines possibilities for clinical application of some haemostatic indicators beyond haemostatic assessment, namely, the possibility of predicting manifestation of paroxysmal atrial fibrillation by plasminogen plasma activity and t-PA plasma levels and resulting ischemic stroke complications by TF, FVIII and vitronectin plasma levels.

В настоящия дисертационен труд за първи път са представени убедителни клинико-лабораторни данни за развитие на хиперкоагулабилитет в първите 24 часа на пароксизмално предсърдно мъждене, следствие на значими отклонения в коагулационна и фибринолитична система. Кратките (≤24 часа) епизоди на заболяването са ясно очертани като протромбозно състояние, дори при нискорискова тромбоемболична характеристика на пациентите (CHA2DS2-VASc score = 0 при мъже или 1 при жени). Давността на епизода оказва ефект върху установените хемостазни отклонения. Представеният дисертационен труд има не само оригинална научна стойност, но очертава ясно и клиничното приложение на получените резултати. Показва FXIа и FXIIа като обещаващи цели за ефективна и по-безопасна антикоагулация сравнено с утвърдената към момента. Показва необходимост от постпроцедурна антикоагулация дори след считаните към момента най-нискорискови епизоди на неклапно пароксизмално предсърдно мъждене (давност ≤ 24 часа и CHA2DS2-VASc score = 0 при мъже или 1 при жени). Очертава първите 6 часа на заболяването като времевия интервал, дефиниращ по-нисък перипроцедурен тромбоемболичен риск. Очертава възможности за клинично приложение на някои хемостазни показатели отвъд хемостазната оценка, а именно възможност за предикция изявата на пароксизмално предсърдно мъждене чрез плазмена активност на плазминоген и плазмени нива на t-PA и на неговото усложнение исхемичен мозъчен инсулт чрез плазмени нива на TF, FVIII и витронектин.