I hereby declare that I will use the electronic library contents in compliance with COPYRIGHT AND RELATED RIGHTS ACT, Article 24, paragraph 1, item 9, only for scientific, cultural and educational purposes, without commercial gain, without commercial interest and non-profit.No Yes
Diagnosis and Surgical Procedures, along with Short and Long-term Surgical Treatment Results of Primary Benign Intracavitary Heart Tumours (Observation of 27 Patients) //// Диагностика и хирургични интервенции, както и краткотрайни и дълготрайни резултати при първични доброкачествени интракавитарни сърдечни тумори (наблюдение при 27 пациенти) – Май 1987 – Април 1997
Abstract
Големият клиничен интерес към първичните интракардиални тумори се базира на тяхната изключителна рядкост. 75 процента от тях са доброкачествени. С техните 50 процента миксомите са най-честите. Цел на настоящата работа е да представим чрез ретроспективен анализ проблематиката и резултатите от оперативното лечение на първичните бенигнени интракардиални тумори в 10-годишния оперативен опит на клиниката по сърдечна хирургия, гр. Аугсбург, Германия. Материал и метод: В клиниката са проведени 10 400 сърдечни операции с помощта на екстракорпорално кръвообращение (ЕКК) за период от 10 години (май 1987 - април 1997). При 27 пациенти (0,26 процента) се отнася за отстраняване на първичен бенигнен интракардиален тумор. Хистологичното изследване, проведено в патологичния институт на болницата, установи при 24 пациенти (89 процента) предсърден миксом, при 2 пациенти (7 процента) папиларен фиброеластом, при една 53-годишна жена (4 процента) хемангиом. Средната възраст на 27-те пациенти възлизаше към датата на операцията 60,0 +- 2,6 години (37 - 82 години). Жените бяха 17 (63 процента), а мъжете 10 (37 процента). Най-честият предоперативен симптом беше диспнеята със 70 процента (19 пациенти), следвана от артериалната емболия с 26 процента (7 пациенти), ангина пекторис при 6 пациенти (22 процента) и неспецифичните общи симптоми с 11 процента. Диагнозата бе поставена с помощта на ехокардиографията и допълнително бе извършена сърдечна катетеризация. Резултати: При всичките 27 пациенти туморът беше резециран тотално. Ранният морталитет беше 11 процента (3 пациенти), а късният 4 процента (1 пациент). Средният период на проследяване бе 43,5 + -6,9 мес. (3-117 мес). с много добър резултат без туморни рецидиви. Заключение: Трансторакалната и трансезофагеалната ехокардиография играят първостепенна роля в диагностиката на първичните интракардиални тумори. След поставяне на диагнозата, неговото оперативно отстраняване с помощта на екстра-корпорално кръвообращение е терапевтичен метод на избор. При резекцията му трябва да се стремим към разширена екцизия на мястото на туморната база. The great clinical interest in the primary intracardiac tumours is based on their extreme rarity. 75 percent of the above are benign tumours. With its 50% myxoma is the most common. The purpose of the present study is to present a retrospective analysis of the issues and the surgical treatment results of primary benign intracardiac tumours, based on the 10-year operational experience in the Cardiac Surgery Clinic, Augsburg, Germany (Herzchirurgische Klinik des Zentralklinikum Augsburg). Materials and Methods: Within the 10-year period (May 1987 - April 1997), 10,400 heart surgeries based on extracorporeal circulation (ECC) have been performed in the Clinic. In 27 patients (0.26%) the surgical intervention referred to the removal of primary benign intracardiac tumour. The histological tests performed at the hospital’s Institute of Pathology, found atrial myxoma in 24 patients (89%); papillary fibroelastomas in 2 patients (7%); and one haemangioma in a 53-year-old woman (4%). The average age of the 27 patients amounted to the date of the surgical intervention was 60.0 years of age, + /- 2.6 years (from 37 to 82 years of age). Women were 17 (63%) and 10 men (37%). The most common symptom was preoperative dyspnea - by 70% (19 patients), followed by the arterial embolism with 26% (7 patients), angina pectoris in 6 patients (22%), and non-specific common symptoms by 11% of the patients. The diagnosis was defined using echocardiography, with additional cardiac catheterization performed. Results: In all 27 patients the tumour was resected completely. Early mortality rate was 11% (3 patients) and late mortality rate mortality rate was 4% (1 patient). The average follow-up period was 43.5 + -6.9 months (from 3 to 117 months) with a very good result without tumour recurrence. Conclusion: Transthoracic and transesophageal echocardiography play a key role in the diagnosis of primary intracardiac tumours. After diagnosis, its surgical removal based on extracorporeal circulation is the therapeutic method of choice. The resection should be extended excision of the tumour site basis.