Show simple item record

dc.creatorСтоянов, ГеоргиBG
dc.creatorStoyanov, GeorgiEN
dc.date.accessioned2022-05-18T12:48:38Z
dc.date.available2022-05-18T12:48:38Z
dc.date.issued2022
dc.identifier.urihttp://repository.mu-varna.bg/handle/nls/2172
dc.description.abstractМултиформеният глиобластом е дифузен тумор с астроцитна диференциация, изразена атипия и клинична агресивност, с характерен молекулярно-генетичен профил. На фона на големите размери, с които се изявява и бързия темп на растеж, понякога туморът е труден за морфологично диагностициране, предвид мултиформеността на хистологичната находка и необходимостта от изследване на мутационния статус. Терапията също е предизвикателство - неврохирургичната интервенция е с голям обем, част от туморите остават рефрактерни към конвенционалната химио- (темозоломид) и лъчетерапия, докато други модалности на химиотерапия са с противоречива ефикасност. Настоящият дисертационен труд подчертава тези клинико-диагностични характеристики на тумора, както и неблагоприятната прогноза за пациентите. На база имунохистохимичен анализ е предложен маркерът Diaph3 като диференциално-диагностичен показател за отдиференциране на туморна пролиферация от реактивна глиоза. На основание натрупания опит и доказателствата при други малигнени тумори, се предполага предиктивната му роля при терапия с таксани и рапамицин.BG
dc.description.abstractGlioblastoma multiforme is a diffuse tumour with astrocytic differentiation, pronounced atypia and clinical aggression, with a characteristic molecular profile. Against the background of the large size, which is manifested by the rapid growth rate, the tumour is sometimes difficult to diagnose morphologically, given the multiformity of the histological finding and the need to study the mutational status. Therapy is also a challenge – neurosurgical resection needs to be extensive, and some tumours remain refractory to conventional chemotherapy (temozolomide) and radiation therapy, while other chemotherapy modalities have conflicting efficacy. This dissertation highlights the tumour's clinical and diagnostic characteristics and the unfavourable prognosis for patients. Based on immunohistochemical analysis, the marker Diaph3 has been proposed as a differential diagnostic indicator for the differentiation of tumour proliferation from reactive gliosis. Based on the accumulated experience and evidence in other malignant tumours, its predictive role in taxane and rapamycin therapy is suggested.en_US
dc.publisherMedical University of Varnaen_US
dc.subjectglioblastoma multiformeen_US
dc.subjectdiffuse tumouren_US
dc.subjectmultiformityen_US
dc.subjectreactive gliosisen_US
dc.subject.classificationПатологоанатомия и цитопатология / Pathoanatomy and cytopathologyen_US
dc.titlePrognostic and Predictive Factors in Glioblastoma Multiforme // Прогностични и предиктивни фактори при мултиформен глиобластомen_US
dc.typethesisen_US
eprmuv.creator.emailoa@mu-varna.bgen_US
eprmuv.departmentКатедра по обща и клинична патология, съдебна медицина и деонтология / Department of General and Clinical Pathology, Forensic Medicine and Deontologyen_US
eprmuv.institutionMedical University of Varnaen_US
eprmuv.pages113en_US
eprmuv.publication.placeVarnaen_US
eprmuv.thesis.degreephden_US
eprmuv.thesis.typedoctoralen_US


Files in this item

Thumbnail
Thumbnail
Thumbnail
Thumbnail

This item appears in the following Collection(s)

Show simple item record