Prognostic and Predictive Factors in Glioblastoma Multiforme // Прогностични и предиктивни фактори при мултиформен глиобластом

Abstract

Мултиформеният глиобластом е дифузен тумор с астроцитна диференциация, изразена атипия и клинична агресивност, с характерен молекулярно-генетичен профил. На фона на големите размери, с които се изявява и бързия темп на растеж, понякога туморът е труден за морфологично диагностициране, предвид мултиформеността на хистологичната находка и необходимостта от изследване на мутационния статус. Терапията също е предизвикателство - неврохирургичната интервенция е с голям обем, част от туморите остават рефрактерни към конвенционалната химио- (темозоломид) и лъчетерапия, докато други модалности на химиотерапия са с противоречива ефикасност. Настоящият дисертационен труд подчертава тези клинико-диагностични характеристики на тумора, както и неблагоприятната прогноза за пациентите. На база имунохистохимичен анализ е предложен маркерът Diaph3 като диференциално-диагностичен показател за отдиференциране на туморна пролиферация от реактивна глиоза. На основание натрупания опит и доказателствата при други малигнени тумори, се предполага предиктивната му роля при терапия с таксани и рапамицин.

Glioblastoma multiforme is a diffuse tumour with astrocytic differentiation, pronounced atypia and clinical aggression, with a characteristic molecular profile. Against the background of the large size, which is manifested by the rapid growth rate, the tumour is sometimes difficult to diagnose morphologically, given the multiformity of the histological finding and the need to study the mutational status. Therapy is also a challenge – neurosurgical resection needs to be extensive, and some tumours remain refractory to conventional chemotherapy (temozolomide) and radiation therapy, while other chemotherapy modalities have conflicting efficacy. This dissertation highlights the tumour's clinical and diagnostic characteristics and the unfavourable prognosis for patients. Based on immunohistochemical analysis, the marker Diaph3 has been proposed as a differential diagnostic indicator for the differentiation of tumour proliferation from reactive gliosis. Based on the accumulated experience and evidence in other malignant tumours, its predictive role in taxane and rapamycin therapy is suggested.