Show simple item record

dc.creatorDimova, Antonia / Димова, Антонияen_US
dc.creatorRohova, Maria / Рохова, Марияen_US
dc.creatorMutafova, Emanuela / Мутафова, Емануелаen_US
dc.creatorAtanasova, Elka / Атанасова, Елкаen_US
dc.creatorKoeva, Стефка / Коева, Стефкаen_US
dc.creatorVan Ginneken, Ewout / Еваут ван Гинекенen_US
dc.creatorPanteli, Dimitra / Димитра Пантелиen_US
dc.date.accessioned2019-08-09T11:47:30Z
dc.date.available2019-08-09T11:47:30Z
dc.date.issued2013en_US
dc.identifier.isbnISBN 978-954-9685-93-0en_US
dc.identifier.urihttp://repository.mu-varna.bg/handle/nls/213
dc.description.abstract[EN] In the last 20 years, demographic development in Bulgaria has been characterized by population decline, a low crude birth rate, a low fertility rate, a high mortality rate and an ageing population. A stabilizing political situation since the early 2000s and an economic upsurge since the mid-2000s were important factors in the slight increase of the birth and fertility rates and the slight decrease in standardized death rates. In general, Bulgaria lags behind European Union averages in most mortality and morbidity indicators. Life expectancy at birth reached 73.3 years in 2008 with the main three causes of death being diseases of the circulatory system, malignant neoplasms and diseases of the respiratory system. The Bulgarian health system is characterized by limited statism. The Ministry of Health is responsible for national health policy and the overall organization and functioning of the health system and coordinates with all ministries with relevance to public health. The key players in the insurance system are the insured individuals, the health care providers and the third-party payers, comprising the National Health Insurance Fund, the single payer in the social health insurance system, and voluntary health insurance companies. Health financing consists of a public–private mix. Health care is financed from compulsory health insurance contributions, taxes, out-of-pocket payments, voluntary health insurance premiums, corporate payments, donations, and external funding. Total health expenditure as a share of gross domestic product increased from 5.3% in 1995 to 7.3% in 2008. The health system is economically unstable and health care establishments, most notably hospitals, are suffering from underfunding. Planning of outpatient health care is based on a territorial principle. Investment for state and municipal health establishments is financed from the state or municipal share in the establishment’s capital. In the first quarter of 2009, health workers accounted for 4.9% of the total workforce. Compared to other countries, the relative number of physicians and dentists is particularly high but the relative number of nurses remains well below the EU15, EU12 and EU27 averages. Bulgaria is faced with increased professional mobility, which is becoming particularly challenging. There is an oversupply of acute care beds and an undersupply of long-term care and rehabilitation services. Health care reforms after 1989 focused predominantly on ambulatory care and the restructuring of the hospital sector is still pending on the government agenda. Citizens as well as medical professionals are dissatisfied with the health care system and equity is a challenge not only because of differences in health needs, but also because of socioeconomic disparities and territorial imbalances. The need for further reform is pronounced, particularly in view of the low health status of the population.en_US
dc.description.abstract[BG] През последните 20 години демографското развитие се характеризира с намаляване на населението, ниска раждаемост, ниска обща плодовитост, висока смъртност и застаряващо население. Стабилизираната политическа ситуация от началото на първото десетилетие на XXI век и икономическият подем от средата на същото десетилетие са важни фактори за лекото нарастване на равнището на раждаемост и плодовитост и слабо намаляване на смъртността. Като цяло, България е с по-лоши от по-голяма част от средните за Европейския съюз показатели за смъртност и заболеваемост. Средната продължителност на предстоящия живот достига 73,3 години през 2008 г., като трите основни причини за смърт в България са болестите на органите на кръвообращението, злокачествените новообразувания и болестите на дихателната система. Българската здравна система се характеризира с ограничен етатизъм. Министерството на здравеопазването отговаря за националната здравна политика и цялостната организация и функциониране на здравната система, както и координира всички министерства във връзка с опазването на общественото здравеопазване. Ключовите участници в осигурителната система са осигурените лица, доставчиците на здравни услуги и финансиращите организации, включващи Националната здравноосигурителна каса, единственият платец в системата на задължителното здравно осигуряване и дружествата за доброволно здравно осигуряване. Здравното финансиране съчетава публичното и частно начало. Здравеопазването се финансира от задължителни здравноосигурителни вноски, данъци, директните плащания, доброволни здравноосигурителни премии, плащания на работодателите, дарения и външни финансирания. Общите здравни плащания като дял от БВП се увеличават от 5.3% през 1995 г. на 7.3% през 2008 г. Здравната система е икономически нестабилна и здравните заведения, особено болниците, страдат от недофинансиране. Планирането на извънболничната помощ се извършва на териториален принцип. Инвестиционните разходи са съобразно държавното или общинското участие в капитала на лечебните заведения. През 2009 г. медицинският персонал представлява 4,9% от общата работна сила. В сравнение с други страни, относителният дял на лекарите и лекарите по дентална медицина е особено висок, но относителният дял на медицинските сестри остава далеч под средния за ЕС-15, ЕС-12 и ЕС-27. България е изправена пред нарастваща професионална мобилност, която се превръща в особено предизвикателство. Има свръхпредлагане на легла за активно лечение и недостиг на легла за продължително лечение и рехабилитация. Здравната реформа след 1989 г. се фокусира предимно върху доболничната помощ, а преструктурирането на болничната помощ продължава да стои на дневен ред пред правителството. Гражданите, както и медицинските професионалисти са недоволни от системата на здравеопазване и равнопоставеността е поставена под въпрос не само поради различията в здравните потребности, но и поради социо-икономическите неравенства и териториалните дисбаланси. Необходимостта от нови реформи е наложителна, особено като се има предвид неблагоприятния здравен статус на населението.
dc.publisherVarna Medical University Pressen_US
dc.subjecthealth systemsen_US
dc.subjectpoliciesen_US
dc.subjecthealth careen_US
dc.subjecttransitionen_US
dc.subjectreformen_US
dc.subjecthospital sectoren_US
dc.subjecthealth insuranceen_US
dc.subject.classificationСоциална медицина и организация на здравеопазването / Social Medicine and Organization of Healthcareen_US
dc.subject.classificationИкономика и управление на здравеопазването / Healthcare Managementen_US
dc.titleBulgaria: Health System Review. Health Systems in Transition, 2012 // Здравни системи в преход. България. Анализ на здравната система: 2012en_US
dc.typebooken_US
eprmuv.creator.emailantonia.dimova@mu-varna.bgen_US
eprmuv.creator.emailmaria.rohova@mu-varna.bgen_US
eprmuv.creator.emailemanuela.mutafova@mu-varna.bgen_US
eprmuv.creator.emailеlka.atanasova@mu-varna.bgen_US
eprmuv.creator.emailstefka.koeva@mu-varna.bgen_US
eprmuv.pages200en_US
eprmuv.publication.placeVarna, Bulgariaen_US


Files in this item

Thumbnail

This item appears in the following Collection(s)

Show simple item record