Immunohistochemical Expression of the Necroptosis Marker Ripk3 in Breast Cancer // Имунохистохимична експресия на маркера за некроптоза RIPK3 при карцином на млечна жлеза

Abstract

Заболеваемостта и смъртността от карцином на млечната жлеза в световен мащаб продължават да се увеличават с всяка изминала година. Основните терапевтични методи при пациенти с карцином на млечната жлеза са: хирургично лечение, лъче- и химиотерапия, хормонална и таргетна терапия. Въпреки тези утвърдени в годините терапевтични подходи, науката не спира да търси нови допълнителни стратегии за по-успешно справяне с това широко разпространено заболяване. Една от насоките, по които се работи, е откриване на варианти за активиране на клетъчната смърт при туморните клетки. При хора, протеин p53, който индуцира апоптозата, е нефункционален в повече от половината карциноми. Откритата нова форма на програмирана клетъчна смърт, некроптоза, участва в регулирането на редица физиологични процеси, но и в развитието на много заболявания при хората, като напр. злокачествените тумори. Данните за влиянието на некроптозата при развитието и прогресията на карцинома на млечната жлеза са твърде оскъдни. Има единични съобщения, че ниската експресия на маркера за некроптоза RIPK3 се свързва с агресивни клинични характеристики, докато високата му експресия е асоциирана с по-добра преживяемост, като RIPK3 се явява независим прогностичен фактор. Тази теория се потвърди от изводите, направени в настоящия дисертационен труд. Необходими са допълнителни задълбочени проучвания с цел изследване ролята на некроптозата в развитието, метастазирането и бъдещото лечение на пациентите с карцином на млечната жлеза.

The incidence and mortality from breast cancer continue to increase worldwide with each passing year. The main therapeutic methods in patients with breast cancer are: surgical treatment, radiation, chemotherapy, hormone and targeted therapy. Despite these well-established therapeutic approaches over the years, science is constantly looking for new additional strategies to better deal with this widespread disease. One of the directions we are working on is to find options for activating cell death in tumour cells. In humans, the p53 protein that induces apoptosis is dysfunctional in more than half of carcinomas. The discovered new form of programmed cell death, necroptosis, is involved in the regulation of some physiological processes but also in the development of many diseases in humans, such as malignant tumours. Data on the influence of necroptosis on the development and progression of breast cancer are very scarce. There have been isolated reports that low expression of the necroptosis marker RIPK3 is associated with aggressive clinical features, while high expression is associated with better survival, with RIPK3 being an independent prognostic factor. This theory is confirmed by the conclusions made in this dissertation. Further in-depth studies are needed to investigate the role of necroptosis in the tumorigenesis, metastasis, and future treatment of breast cancer patients.