Relationship Between Erythropoietin Resistance and Secondary Hyperparathyroidism in Patients Undergoing Dialysis // Връзка между еритропоетиновата резистентност и вторичния хиперпаратиреоидизъм при пациенти на диализно лечение

Abstract

The incidence of chronic kidney disease (CKD) has been rising rapidly in recent years, and this is a serious health problem worldwide. Anaemia is a common complication of CKD, reduces the quality of life, and increases the risk of cardiovascular diseases and mortality, especially in patients with end-stage renal disease. There are various causes of renal anaemia, such as decreased endogenous erythropoietin production, EPO resistance, reduced red blood cell half-life, and bone marrow fibrosis. Secondary hyperparathyroidism is another lesser-known but potentially significant cause of anaemia in patients with CKD. Parathyroid hormone (PTH) is considered a uremic toxin that inhibits EPO synthesis, shortens red blood cell survival, and causes myelofibrosis. Erythropoietin resistance is directly related to the incidence of comorbidity in dialysis patients and is one of the most potent predictors of the risk of cardiovascular events and mortality. Frequent monitoring of laboratory parameters, early identification of the causes of its development and timely treatment are essential to prevent potential complications. Individualization of therapy is recommended - assessing the benefits/risks of continuing treatment with ESA, as well as seeking new therapeutic options in these patients. This study aims to analyze the diagnostic and therapeutic aspects of secondary hyperparathyroidism in patients with CKD and their importance in developing erythropoietin resistance.

Честотата на хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) нараства с бързи темпове през последните години, а това представлява сериозен здравен проблем в световен мащаб. Анемията е често усложнение на ХБЗ и намалява качеството на живот и повишава риска от сърдечно-съдови заболявания и смъртност, особено в групата на пациентите с терминален стадий на ХБЗ. Съществуват различни причини за ренална анемия, като понижено производство на ендогенен еритропоетин (EPO), резистентност към EPO, намален полуживот на червените кръвни клетки и фиброза на костния мозък. Вторичният хиперпаратиреоидизъм е друга по-малко известна, но потенциално значима причина за анемия при пациентите с ХБЗ. Паратироидният хормон (PTH) се счита за уремичен токсин, който инхибира синтезата на EPO, съкращава преживяемостта на червените кръвни клетки и причинява миелофиброза. Еритропоетиновата резистентност е пряко свързана с честотата на коморбидност при диализните пациенти и е един от най-мощните предиктори на риска за кардоиоваскуларни инциденти и смъртност. Препоръчва се индивидуализиране на терапията - преценка полза/риск от продължаване на лечението с ЕСА, както и търсене на нови терапевтични опции при тези пациенти. Цел на настоящата дисертационна разработка е да се анализират диагностичните и терапевтични аспекти на вторичния хиперпаратиреоидизъм при пациентите с ХБЗ и значението им за развитие на еритропоетинова резистентност.