Assessment of Non-Suicidal Self-Injurious Behaviour in a Non-Clinical Population of Adolescents Aged 14 – 19 in Varna // Изследване на несуицидно самонараняващо поведение в неклинична популация от юноши на възраст 14 –19 години в област Варна

Abstract

We present a study of non-suicidal self-injury in a non-clinical population of adolescents. An epidemiological approach using a hybrid questionnaire was used to assess the prevalence, main methods, functions, and antecedents of self-harm. The results show that approximately 20% of young people confirm acts of self-injury, with the main method being cutting. The main function of non-suicidal self-injury in this population is to eliminate negative emotions and thoughts, while acts of self-injury were most common after experiences of failure or abandonment. The DSM-5 criteria for a diagnosis of “Non-suicidal self-injury disorder” were also assessed to identify a group of adolescents with a clinically significant course of self-injury. A group of adolescents meeting all the diagnostic criteria was identified, characterized by more severe functional disturbances and a more severe course of the disorder. The tendencies for progression of non-suicidal self-injury over time were studied, with results showing that nearly a third of the participants report worsening of the condition and increasing the frequency of self-injury. The hybrid questionnaire assesses the presence of addictive traits relevant to the maintenance of self-injurious behaviour over time. The performed analyses indicate that a minority of individuals meet the conditions for dependent behaviour, presenting with more severe symptoms, regardless of the presence of diagnosis.

Дисертационният труд е посветен на изучаването на несуицидно самонараняване в неклинична популация от юноши в град Варна. В епидемиологично проучване е използван нов за страната хибриден въпросник за оценка на разпространението, честотата на самонараняване, основни методи, функции и предразполагащи състояния. Резултатите сочат, че приблизително 20% от младежите извършват самонараняващи действия, като основен метод на самонараняване е порязването. Действията служат за премахване на негативни емоции и мисли, но това не са единствените функции. Самонараняване се наблюдава най-често след преживявания на провал или изоставяне. Успоредно с това бе заложено да се приложат критериите за диагноза „Разстройство с несуицидно самонараняване“ и да се открие група от юноши с клинично значимо протичане на самонараняването. Установена е група от юноши, покриваща всички критерии за диагноза, отличаваща се с повече функционални нарушения и по-тежко протичане. Проучени бяха тенденциите за прогрес и протичане на несуицидното самонараняване във времето, като между ½ и 1/5 от участниците съобщават за задълбочаване и зачестяване на самонараняването. Въпросите оценяват наличието на пристрастяващи черти, които имат отношение към поддържането на самонараняването във времето. Извършените анализи посочват, че съществува група от индивиди, които отговарят на всички условия за зависимо поведение. Те се отличават с по-тежко протичане, независимо от наличието на диагноза.