Professional Communication of the Public Health Inspector: Opportunities for Optimization // Професионалното общуване на инспектора по обществено здраве – възможности за оптимизиране

Abstract

Effective workplace communication involves the interaction with guidance workers, colleagues and consumers. The specificity of the Public Health Inspector's activity is expressed in his/her status as a civil servant and the right to power in the exercise of the profession. The thesis aims to determine the specifics of the communicative skills of the Public Health Inspector in the course of the work process. For this purpose, a quantitative method (questionnaire) is used among 116 Public Health Inspectors and a qualitative method (depth interviews) among 16 of them. The research results highlighted that the workload is a factor that is not only felt subjectively but is also confirmed by the lack of staff and growing commitments in the service. The expressed self-assessment for good communication skills does not correspond to the actual behaviour in the work environment. Improving and maintaining the professional communication and behaviour of health inspectors is possible by creating a system for monitoring, controlling, and analysing public health inspectors' behavioural characteristics. The results confirm the need for specific communication skills in the work of the Public Health Inspector. In order to master these skills, it is important to plan and conduct specific training. A model of Public Health Inspectors training has been proposed by introducing specialised programs to develop communicative skills and resolve conflicts on two levels - at the Higher Education and the level of work.

Ефективната комуникация на работното място включва взаимодействие на работещите с ръководство, колеги и потребители. Спецификата в дейността на Инспектора по обществено здраве (ИОЗ) се изразява в статута му на държавен служител и правото на власт при упражняване на професията. Целта на дисертационният труд е да се определи спецификата на комуникативните умения на ИОЗ в хода на работния процес. За целта са използвани: количествен метод (анкетна карта) сред 116 ИОЗ и качествен метод (дълбочинни интервюта) сред 16 експерта по общественото здраве. В резултатите от проучванията се открои, че натовареността е фактор, който не само се усеща субективно, но се и потвърждава с липсата на кадри и растящи ангажименти в службата. Изразената самооценката за добри комуникативни умения не отговаря на реално проявеното поведение в трудовата среда. Подобряването и поддържането на професионалното общуване и поведение на здравните инспектори е възможно чрез създаване на система за наблюдение, контрол и анализ на поведенческите характеристики на ИОЗ. Резултатите потвърждават необходимостта от специфични комуникативни умения в работата на ИОЗ. За да се овладеят тези умения, е важно планирането и провеждането на специфични обучения. Предложен е Модел на обучението на ИОЗ чрез въвеждане на специализирани програми за развитие на комуникативни умения и решаване на конфликти на две нива – във висшето учебно заведение и на ниво месторабота.