Bone Infections - Epidemiology and Treatment (Eleven Years of Study: 1998 - 2009 in the area of North Africa) // Костни инфекции - епидемиология и лечение (Eдинадесетгодишно проучване: 1998 - 2009 г. в район на Северна Африка)

Abstract

[EN] In 2007, BL Johnston and JM Coni entitle one of their reports ‘Osteomyelitis management: More art than science?’ The reason behind it is that infections of the bones remain a challenge to the orthopedic surgeon. Combination between bacterial invasion and affected blood supply makes treatment of the osteomyelitis extremely difficult. Research of the epidemiology of osteomyelitis was carried out in a region of North Africa, part of the territory of Libya, for a period of 11 years. The aim of this research was finding an explanation of the high frequency of bone infection in the region and optimization of treatment of the affected patients. For the period of 11 years 119 patients with different forms and localizations of the bone infection were investigated. All of them were treated according to own classification and algorithm of surgical procedures. The classification is based on two of the most important sings for every bone infection, which have very important role for prognosis and treatment: Stability of the affected bone segment and Degree of the affection of blood supply of the bone. I believe that the right choice of method for revascularization of the affected bone part is the key to successfully treatment of osteomyelitis. The classification is valid mainly for bone infection of the long bones and chronic forms. In the work process of the Papineau technique was modified, mainly for the cases with large bone infections, with long evolution, localized in the stable bone segments, close to a big joint. Epidemiology research manifested very interesting and unique data. The treatment finished with excellent and good results in 88 % of the cases. Own classification of the bone infection has practical purpose. It can be supplemented and renewed. The algorithm of the surgical treatment developed and based on the classification and the modified Papineau technique are promising enough. They helped patients’ convalescence and return to normal way of life.

[BG] През 2007 г. BL Johnston и JM Coni, с основание озаглавяват една от своите статии: „Лечението на остеомиелита - повече изкуство ли е или наука/ . Така е, защото костните инфекции продължават да бъдат предизвикателство за ортопеда. Комбинацията между бактериалната инвазия и нарушеното кръвоснабдяване на костта правят лечението на остеомиелита особено трудно. Епидемиологично проучване на костните инфекции обхващащо период от 11 години бе проведено в район на Северна Африка, част от територията на Либия. Целта на направеното проучването включваше обяснение за високата честота на костните инфекции в изследвания регион, както и оптимизиране на лечението на засегнатите пациенти. Материал и метод: За период от 11 години бяха проследени 119 пациенти, страдащи от разнообразни форми и локализации на костните инфекции. Всичките бяха лекувани, съгласно собствена класификация и алгоритъм на хирургично поведение. Класификацията е базирана на два от най-важните признака, които характеризират всяка костна инфекция, имат изключително важно прогностично значение и определят терапевтичното поведение, а именно: Стабилността на засегнатият костен сегмент и Степента на засягане на костното кръвообръщение. Вярвам, че правилният избор на метод за реваскуларизация на засегнатата от инфекция кост е ключът към успешното лечението на остеомиелита. Класификацията се отнася главно за инфекции на дългите тръбести кости и хроничните форми. В процеса на работа, методът на Рарщеаи беше модифициран, главно за пациенти с обширни костни инфекции, с продължителна еволюция, локализирани в стабилни костни сегменти, близо до голяма става. Получените резултати от епидемиологичното проучване са любопитни и уникални. Лечението в 88 % от случаите завърши с отлични и добри резултати. Собствената класификация на костните инфекции има практическа насоченост. Тя може да бъде допълвана и обновявана. Алгоритъмът на хирургично поведение, базиран на предложената класификация, и модифицираната техника на Papineau се оказаха достатъчно надеждни. Те помогнаха на много хора да оздравеят и да се върнат към нормалния си начин на живот.