dc.creator | Тодорова-Ненова, Коралия | BG |
dc.creator | Todorova-Nenova, Koraliya | EN |
dc.date.accessioned | 2019-08-09T09:25:49Z | |
dc.date.available | 2019-08-09T09:25:49Z | |
dc.date.issued | 2011 | |
dc.identifier.uri | http://repository.mu-varna.bg/handle/nls/161 | |
dc.description.abstract | Целта ни бе да проучим основните фактори, влияещи върху качеството на живот (КЖ) на пациентите с епилепсия и мястото на коморбидните депресивни разстройства в комплексното му формиране, за оптимизиране на диагностично-терапевтичните и медико-социалните подходи в процесите на неговото подобряване. Изследвани бяха клинично 106 пациенти с епилепсия (анамнестични данни, психичен, соматичен и неврологичен статус). Приложени бяха и оценъчни скали: клинико-оценъчни, за обективизиране на тежестта на депресивното разстройство - Hamilton Depression Rating Scale-17 и самооценъчни, за оценка на КЖ при епилепсия - Quality of Life in Epilepsy Inventory-31 (QOLIE-31) и за оценка на тежестта на епилептичните пристъпи - Seizure Severity Questionnaire. Бе попълнена и анкетна карта за социодемографски показатели. Коморбидно депресивно разстройство бе установено при около 1/3 от пациентите(28.3), като преобладаваха леките и средно-тежки степени със значително снижена работоспособност и активност, психомоторна забавеност, повишена соматична и психична тревожност. Ролята на социодемографските фактори при формиране на КЖ на пациентите с епилепсия е относително слаба. Тежестта на епилептичните пристъпи оказва най-голямо модифициращо влияние върху измененията на общото КЖ при епилепсия, последвано от депресивното разстройство, честотата на пристъпите и трудовата заетост, като подреждането на първите три фактори се запазва и при изследването им в тяхното взаимодействие. Когато е налице депресивно разстройство, то оказва най-голямо модифициращо влияние върху измененията на общото КЖ, като тенденцията е най-изразена за скалите "емоционално благополучие", "когнитивно функциониране" и "енергия-умора". Ранното и точно диагностициране на коморбидното депресивно разстройство и неговото адекватно лечение са от съществено значение за подобряване на КЖ на пациентите с епилепсия. Клиничната оценка на КЖ при епилепсия дава определени възможности за неговото подобряване и би трябвало да заеме своето място в био-психо-социалния подход към заболяването. | BG |
dc.description.abstract | Depressive disorders are the most frequent psychiatric comorbidity in epilepsy but very often remain unrecognized and untreated. We examined 106 patients with epilepsy (PWE), aged 18-60 years for the presence of interictal depressive disorder. All subjects underwent clinical psychiatric examination including evaluation on Hamilton Depression Rating Scale-17. A questionnaire for demographic and epilepsy-related variables was also completed. Patients completed two self-administered questionnaires: Seizure Severity Questionnaire to rate the severity of their seizures and Quality of Life in Epilepsy Inventory-31 (QOLIE-31) to evaluate the perceived quality of life (QOL). Comorbid depressive disorder was diagnosed according to ICD-10 criteria and ILAE classification for epilepsies and epileptic syndromes was used. Comorbid depression affected 30(28.3) of all evaluated patients. Employment and education out of the sociodemographic factors, seizure severity and seizure frequency out of the epilepsy-related ones and comorbid depressive disorder were associated with QOL scores. A three variable model accounted for 68,9 of the variance for QOLIE-31 overall score including seizure severity, comorbid depression and seizure frequency. Clinical factors were the strongest predictors of QOL of PWE in our study, seizure severity and comorbid depression being the leading ones. Comorbid depressive disorder was found to be a significant predictor for QOLIE-31 overall score as well as all subdomains except Seizure Worry and Medication Effects. The role of the sociodemographic factors in our database was weak. Recognition and treatment of comorbid depressive disorder was proved an important consideration in improving the QOL in epilepsy although a variety of assessment strategies may be needed to effectively portray the impact of the illness on the PWE. | en_US |
dc.publisher | Medical University of Varna | en_US |
dc.subject | psychiatry | en_US |
dc.subject | depressive | en_US |
dc.subject | disorder | en_US |
dc.subject | Epilepsy | en_US |
dc.subject | ‘quality of life’ | en_US |
dc.subject | ‘interictal depressive disorder’ | en_US |
dc.subject | ‘comorbid depression’ | en_US |
dc.subject.classification | Психиатрия и медицинска психология / Psychiatry and Medical Psychology | en_US |
dc.title | Quality of Life and Depressive Disorders in Epilepsy // Качество на живот и депресивни разстройства при епилепсия | en_US |
dc.type | thesis | en_US |
eprmuv.creator.email | Koraliya.Todorova@mu-varna.bg | en_US |
eprmuv.department | Катедра по психиатрия и медицинска психология / Department of Psychiatry and Medical Psychology | en_US |
eprmuv.institution | Medical University of Varna | en_US |
eprmuv.pages | 189 | en_US |
eprmuv.publication.place | Varna | en_US |
eprmuv.thesis.degree | phd | en_US |
eprmuv.thesis.type | doctoral | en_US |