Working Environment and Atmospheric Pollutants as a Risk Factor for Acute Myocardial Infarction // Условия на труд и атмосферни замърсители като рисков фактор за остър миокарден инфаркт

Abstract

[EN] The impact of fine particular matter (FPM) concentrations in ambient air on the hospitalizations’ frequency related to Acute Myocardial Infraction (AMI) of Varna residents, varies depending on the combined action of meteo parameters, along with the combined effects of the rest of the atmospheric pollutants, influenced by various individual sensitivity of the exposed individuals (age, gender, conventional and occupational risk factors). Conclusions: Key role in the prevention of the most common among Bulgarian population cause of death – AMI, is assigned to environmental factors monitoring - communal and work environment. Working and living environment should not be overlooked as a factor in the multifactorial genesis of the disease. Dust exposure originated in the atmospheric air and in the workplace, increases the risk of AMI. Hazardous level of influence depends on age, gender and would modify (vary) in correlation of combined and integrated effect of the rest of the endo- and exogenous risk factors. //////// /////// [BG] Силата на влияние на концентрациите на ФПЧ в атмосферен въздух върху честотата на хоспитализациите по повод на ОМИ на жители на гр. Варна варира при съчетано действие с метеопараметри и при комбинирано въздействие с останалите атмосферни замърсители, както и при различна индивидуална чувствителност на експонираните лица (възрастово-полови характеристики, носителството на конвенционални и професионални рискови фактори). Изводи: Ключова роля в превенцията на най-широко разпространената сред българската популация причина за смърт - ОМИ е отредена на мониторинга на факторите на околната среда - комунална и работна. В мултифакторната генеза на заболяването не бива да се пропуска ролята на факторите на работната и жилищна среда. Праховата експозиция, както от атмосферен въздух, така и в работна среда, увеличава риска от развитие на ОМИ. Рисковото влияние зависи от възрастово-половите различия и се модифицира (варира) при комбинирано, съчетано и комплексно действие с останалите ендо- и екзогенни рискови фактори.