Quality of Life in Ischemic Stroke Patients – Clinical, Social and Neuroimaging Studies // Качество на живот при пациенти преживели исхемичен мозъчен инсулт – клинико-социални и невроизобразяващи проучвания

Abstract

Приложението на съвременните диференцирани методи за лечение на исхемичен мозъчен инсулт (ИМИ) води до нарастване на преживяемостта в острия стадий. Това налага измерването и проследяването на качеството на живот (КЖ) при пациентите с ИМИ. Материал: Включени са общо 250 пациенти – 50 с ИМИ и интравенозна тромболиза, 100 с ИМИ и консервативно лечение и 100 пациента контроли. Тежестта на инсулта, нивото на функционални нарушения и КЖ са изследвани посредством специализирани скали (NIHSS, modified Rankin Scale и Stroke Impact Scale 3.0). Целта ни е да оценим рисковият профил и КЖ при пациенти, преживели остър ИМИ и да се определи влиянието на различни фактори (РФ) – социодемографски, клинични и невроизобразяващи върху изхода от инсулта. Най-постоянният РФ за ИМИ е хипертоничната болест, следвана от ритъмно-проводните нарушения, захарният диабет и поведенческите рискови фактори. КЖ има тенденция към подобряване в рамките на първите три месеца след острия инсулт, която е по-изразена до първия месец. КЖ остава трайно намалено до третия месец, като най-засегнати са ежедневните дейности и тези извършвани със засегнатата ръка. По-лошо КЖ се наблюдава при пациенти с по-тежък неврологичен дефицит, при наличие на данни за „тихи“ мозъчни инсулти, в напреднала възраст, с ниско ниво на образованост, при такива, живеещи сами, живеещи в градска среда и активно работещи към момента на първите симптоми. ИМИ в лява хемисфера в по-голяма степен засяга комуникацията, паметта и мисловна дейност, докато при дясна хемисфера са по-изразени нарушенията в емоционалната сфера. Пациентите с интравенозна тромболиза са с по-тежък неврологичен дефицит при хоспитализацията въпреки, което те имат по-висока самооценка за възстановяването от инсулта.

The application of modern differentiated methods for treating acute ischemic stroke (AIS) leads to higher survival in the acute stage. This requires the measurement and monitoring of the quality of life (QoL) in stroke-survivors. Material: A total of 250 patients were included - 50 with AIS and intravenous thrombolysis, 100 with AIS and conservative treatment, and 100 patient controls. Stroke severity, level of functional impairment, and QoL were examined using specialized scales (NIHSS, modified Rankin Scale, and Stroke Impact Scale 3.0). We aim to assess the risk profile and QoL in patients who survived an AIS and to determine the influence of various risk factors (RF) - sociodemographic, clinical, and neuroimaging on stroke outcomes. The most crucial RF for AIS is hypertension, followed by atrial fibrillation, diabetes mellitus, and behavioural risk factors. QoL tends to improve within the first three months post-stroke, which is more pronounced by the first month. QoL remains permanently reduced until the third month, as the daily activities and those performed with the affected hand are the most affected. Worse QoL was observed in patients with severe neurological deficits, evidence of "silent" strokes, higher age, lower level of education, and in those living alone, living in an urban environment, and actively working at the time the first symptoms. An AIS affecting the left hemisphere has a higher impact on communication, memory, and mental activity, while a stroke in the right hemisphere leads to more pronounced disorders in the emotional sphere. Although the patients with intravenous thrombolysis have a more severe neurological deficit at hospitalization, they report a more significant stroke recovery.