New aspects in the liquid chromatographic analysis of Capecitabine in samples of biological and non-biological origin // Нови аспекти в течнохроматографския анализ на Capecitabine в проби от биологичен и небиологичен произход

Abstract

The treatment of malignancies is a serious challenge for the modern healthcare system. Evidence of this is the drastic increase in morbidity and mortality due to cancer globally (by 44% and 26%, respectively). On the other hand, the survival rate of cancer patients receiving cytostatic treatment has increased by only 14% in the last decade. The reason for the unsatisfactory results is the lack of selective cytotoxic action, as well as the narrow therapeutic range of antineoplastics. There is a high incidence of drug-induced toxicity, which can be life-threatening, requiring discontinuation of treatment, as well as the administration of additional drugs. Therefore, nowadays, studies aimed at optimising cytostatic treatment play an essential role in the fight against neoplasms. For more than half a century, the fluoropyrimidine class of cytostatics has been a cornerstone in treating malignancies such as colorectal cancer, breast cancer, stomach cancer, pancreatic, ovarian cancer, head and neck cancer. Their representative is the antineoplastic Capecitabine (CAP), rationally designed as an oral prodrug form of intravenous infusion of 5-Fluorouracil (5-FU). Its creation aims to achieve targeted antitumor action, increase cytostatic activity, and reduce the toxicity of the active substance to the body's healthy cells. The present dissertation has a scientific-applied character. It includes research on problems concerning both intake and handling of fluoropyrimidine carbamate CAP. Its relevance is determined by the significant increase in the use of the prodrug and the ever-increasing incidence of cancer. The liquid chromatographic methods for the qualitative and quantitative determination of CAP reported in the scientific literature are analysed in detail.

Лечението на злокачествени заболявания се явява сериозно предизвикателство за съвременната система на здравеопазване. Доказателство за това е драстичният ръст на заболяемостта и смъртността вследствие на рак в глобален мащаб (съответно с 44% и с 26 %). От друга страна, през последното десетилетие преживяемостта на онкологично болните пациенти, приемащи цитостатично лечение, е повишена с едва 14 %. Причина за недостатъчно удовлетворителните резултати e липсата на селективно цитотоксично действие, както и тясната терапевтична ширина на антинеопластиците. Налице е висока честота на лекарство-индуцирана токсичност, която може да бъде животозастрашаваща, да налага преустановяване на лечението, а също и прием на допълнителни лекарства. Ето защо, в наши дни проучванията, насочени към оптимизиране цитостатичното лечение изпълняват важна функция в борбата срещу неоплазиите. Повече от половин век флуоропиримидиновият клас цитостатици е крайъгълен камък в лечението на злокачествени заболявания, като колоректален карцином, рак на гърдата, рак на стомаха, рак на панкреаса, рак на яйчниците, карцином на главата и шията. Техен представител е антинеопластикът Capecitabine (CAP), рационално проектиран като орална пролекарствена форма на венозно вливания 5-Fluorouracil (5-FU). Със създаването му се цели постигане на насочено противотуморно действие, повишаване цитостатичната активност и редуциране на токсичността на активното вещество спрямо здравите клетки на организма. Настоящият дисертационен труд има научно-приложен характер. Включва изследвания относно проблеми, касаещи както приема, така и работата с фуоропиримидиновия карбамат CAP. Актуалността ѝ се определя от значителния ръст в употребата на пролекарството и непрестанно увеличаващата се ракова заболяемост. Анализирани в детайли са съобщените в научната литература течнохроматографски методи за качествено и количествено определяне на CAP. Предложени са нови подходи за анализ на CAP, съобразени със съвременните световни здравни норми и потребности.