Research on Allergic Dermatitis in the Varna Region // Проучване върху алергодерматозите във Варненски регион

Abstract

In different age groups, there is a difference in contact hypersensitivity to individual allergens: in the age group 0-20 years - the most common allergen is methylisothialisinone - 36,36 %; in the age group 21-40 years - the most common allergen is nickel - 30 %; in the age group 41-60 years - the most common allergens are cobalt and textile dyes - 24 %; in the age group 61-80 years - the most common allergens are potassium dichromate, nickel, cobalt and Peruvian balm – 16,67 %. The most common location is on the upper limbs - 35%, followed by the face - 29%, palms - 28%, lower limbs - 25%, back - 23%, chest - 19%, neck - 13 %, scalp - 9%, feet - 6%. Rarely (1%) skin changes are localized in the nail area, axillary, in the area of the gluteus and on the genitals. We found a statistically significant relationship between patients' gender and facial area. A statistically significant association was found in upper limb involvement and hypersensitivity to potassium dichromate and rosin; when affecting the palms and hypersensitivity to nickel, lower limb involvement and hypersensitivity to methylisothiazolinone, as well as in the case of neck and contact hypersensitivity to perfume mix I. While comparing the results for contact sensitization in patients from the Varna region (2018 - 2020) with the study of Prof. Dr Zl. Penev (1963 - 1974) from the same region found that the same number of positive reactions from epicutaneous testing was observed. In both studies, there were more positive reactions in women. We found a significant increase in the positive reactions to nickel and cobalt in the last 45 years. The positive reactions to nickel are increased 10.3 times and increased 4.9 times to cobalt.

Алергичният контактен дерматит (АКД) представлява имунологично-медиирана, възпалителна реакция от забавен (IV) тип при сенсибилизирани към даден алерген индивиди. След настъпване на сенсибилизация на организма, последващата експозиция на алергена, която е над индивидуалния праг на чувствителност води до клиничната изява на алергичен контактен дерматит. Данните на европейската Академия по алергология сочат за значително увеличаване на кожните алергични заболявания. Съобщава се, че от хронични алергични заболявания страдат повече от 150 милиона европейци, като прогнозите са, че през 2025г. се очаква поне половината от европейската популация да бъде засегната от алергични заболявания. Причините се крият във все по-широкия контакт на човешкия организъм с различни алергени, произхождащи от заобикалящата ни среда, промяната в начина на живот, глобалната индустриализация и промяната в микробиома. Целта на настоящия дисертационен труд е многостранно и задълбочено изучаване на разпространението на контактната алергия във Варненски регион, установяване на честотата и особеностите в клиничната картина, диагностиката и профилактиката на алергичния контактен дерматит с оглед очертаване на характерните особености за този регион. Задачите са: да се направи проучване на честотата на контактната алергия във Варненски регион, като се използват данните на епикутанно тестувани пациенти от областта за последните 3 години (2018-2020 година); да се анализират специфичните особености в етиопатогенезата на алергичния контактен дерматит (пол, възрастови групи, професия, атопичен терен); да се посочат основните характеристики в клиничната картина, локализацията, продължителността на оплакванията и особените клинични форми при пациентите от Варненски регион; да се изследва честотата на положителните реакции към отделните алергени и се посочи най - честия сенсибилизатор при тестуваните със стандартна и разширена Европейска серия на пациенти във Варненски регион; да се разгледат детайлно значимите алергени в различните възрастови подгрупи при пациентите от Варненски регион; да се сравнят резултатите за контактната сенсибилизация при пациенти от Варненски регион – ретроспективно и сравнително проучване с данни от проучването на проф. Зл. Пенев за същия регион от 1963-1974 година и сравнително проучване с данните от областите Плевен и Русе за периода 2009 – 2018 година.