Analysis of Urinary Markers for Early Renal Impairment and Their Predictive Value in Patients with Thalassemia Major // Анализ на уринни маркери за ранна бъбречна увреда и тяхната предиктивна стойност при болни с Таласемия Майор

Abstract

В настоящия дисертационен труд разгледахме бъбречната патология при пациентите с β- Таласемия Майор (β-ТМ) и по- специално патофизиологичните механизми за възникване на тубулопатиите и ролята на новите уринни маркери за тяхното диагностициране. Таласемиите се отнасят към групата на така наречените „редките болести”, които протичат с разнообразни органни увреждания. Нарушенията в реналната функция не са чести при тази група заболявания.. Изследването на само един показател е недостатъчно за детекция на ранна бъбречна увреда. Необходимо е да се изработи панел от биомаркери при мониториране на бъбречната функция при пациентите с β- ТМ. Ние изследвахме β2- микроглобулин, неутрофилен гелатиназа-асоцииран липокалин и N-ацетил-β-D-глюкозаминидаза в първа сутрешна урина при болни и контроли. Установихме статически значима разлика при неутрофилния гелатиназа-асоцииран липокалин. Направихме анализ на реналната хемодинамика на участниците в проучването като проведохме бъбречна Доплер ехография. Доказахме, че резистивният индекс е по-надежден показател от пулсативния индекс при установяване на ранни нарушения в интрареналната хемодинамика при болните с β-ТМ. Въвеждането в клиничната практика на новите уринни маркери ще даде по-големи възможности на клиницистите да диагностицират и прогнозират настъпването на ранна бъбречна увреда, да въздействат с нови терапевтични схеми в началните етапи на болестния процес. при пациентите с β-ТМ.

We have examined the renal pathology in patients with β-Thalassemia Major (β-TM), and in particular the pathophysiological mechanisms for the occurrence of tubulopathies and the role of new urinary markers in their diagnosis. Thalassemias belong to the group of rare diseases that occur with a variety of organ damage. Renal dysfunction is not common in this group of diseases. Examination of only one indicator is insufficient to detect early renal impairment. A panel of biomarkers needs to be developed to monitor renal function in patients with β-TM. We examined β2-microglobulin, neutrophilic gelatinase-associated lipocalin, and N-acetyl-β-D-glucosaminidase in the first morning urine in patients and controls. We found a statistically significant difference in neutrophil gelatinase-associated lipocalin. We performed an analysis of the renal haemodynamics of the study participants by conducting renal Doppler ultrasound. We have shown that the resistive index is a more reliable indicator than the pulsatile index in identifying early disorders in intrarenal haemodynamics in patients with β-TM. The introduction of new urine markers into clinical practice will give clinicians greater opportunity to diagnose and predict the onset of early kidney damage, to influence new therapeutic regimens in the early stages of the disease process in patients with β-TM.