Postcholecystectomy Syndrome – an Update of an "Old" Problem. Diagnosis and Modern Therapeutic Strategy // Постхолецистектомичен синдром - актуален поглед върху “стар“ проблем. Диагностика и съвременна терапевтична стратегия

Abstract

Since the 1990s, laparoscopic cholecystectomy has replaced open cholecystectomy, and its frequency has increased, probably due to its relatively timely performance. Despite the large number of cholecystectomies performed worldwide, a 100% curative effect is not recorded in patients, as it is possible persistence of the same symptoms before surgery or the appearance of new symptoms after cholecystectomy. The invention of laparoscopic cholecystectomy by Muhe in 1986 quickly became the treatment of choice for symptomatic gallbladder disease. Minimally invasive procedures have revolutionised the treatment of patients with gallbladder disease and changed the profile of cholecystectomy. The cholecystectomy is considered a successful operation when complete relief of preoperative symptoms is achieved in more than 90% of patients. However, over 15–20% of cholecystectomy patients report various GIT complaints. The thesis aims to explore, analyse and apply in clinical practice modern diagnostic and therapeutic strategies and treatment methods in patients with PCS in order to optimise outcomes and reduce complications and mortality in operated patients. A retrospective analysis of 1532 patients with GBD and its complications for the period 2011 - 2022, operated in the Second Department of Abdominal Surgery of St. Marina Hospital Varna, was performed. The literature analysis has revealed that PCS has again become an actual problem, with the underlying cause being the wide application of laparoscopic cholecystectomy. The treatment results of patients with PCS over a ten-year period showed that an individualised approach should be sought and chosen for each specific patient, with the best results in the surgical treatment of PCS using external or internal biliary drainage. Bile duct injury (BDI) is a serious complication with an increasing incidence of great medical, social and economic importance. The surgical techniques we applied provide long-term adequate biliary drainage and are characterised by low perioperative morbidity and lethality. At the same time, they provide a good quality of life for operated patients. Internal biliary drainage is preferable to external biliary drainage. Endoscopic and minimally invasive procedures are applied early in the therapeutic process with subsequent surgical intervention if necessary. The treatment of PCS requires an individualised multidisciplinary approach and a team of interventional radiologists, endoscopists, gastroenterologists and surgeons in specialised hepatobiliary centres.

След 90-те години на ХХ-ти век, лапароскопската холецистектомия, все повече измества отворената холецистектомия и честотата на нейното извършване нарасна, вероятно поради относително навременното ѝ извършване. Въпреки големият брой холецистектомии, извършени в световен мащаб, не се регистрира 100% лечебен ефект при пациентите, тъй като е възможно персистиране на същите симптоми преди операцията или поява на нови симптоми след холецистектомията. Въвеждането на лапароскопската холецистектомия от Muhe през 1986г. бързо се превърна в средство на избор при симптоматичната жлъчнокаменна болест. Минимално инвазивните процедури революционизираха лечението на пациенти със заболяване на жлъчния мехур и промениха профила на холецистектомията. Холецистектомията се счита за успешна операция, когато се постигне пълно облекчение на предоперативно установените симптоми при повече от 90% от пациентите. Въпреки това, над 15-20% от холецистектомираните пациенти съобщават за различни оплаквания от страна на ГИТ. Целта на дисертационния труд е да се проучат, анализират и приложат в клиничната практика съвременните диагностично-терапевтични стратегии и методи на лечение при пациенти с ПХС, с оглед оптимизиране на крайните резултати и намаляване на усложненията и смъртността при оперираните болни. Бе извършен ретроспективен анализ на 1532 пациенти с ЖКБ и нейните усложнения за периода 2011 – 2022 г., оперирани във Втора клиника по коремна хирургия на Университетска болница „Света Марина” гр. Варна. Анализът на литературните източници установи, че ПХС отново се превръща в актуален проблем, като в основата на това е масовото извършване на лапароскопска холецистектомия. Резултатите от лечението на пациентите с ПХС за десетгодишен период показаха, че при всеки конкретен болен трябва да се търси и избира индивидуализиран подход, като са най – добри при хирургичното лечение на ПХС, чрез прилагане на външен или вътрешен билиарен дренаж. Ятрогенните лезии на жлъчните пътища (ЯЛЖП) са сериозно усложнение с нарастваща честота с изключително значение- медицинско, социално и икономическо. Приложените от нас хирургични техники осигуряват трайно адекватен билиарен дренаж, характеризират се с нисък периоперативен морбидитет и леталитет. Едновременно с това осигуряват добро качество на живот на оперираните пациенти. Вътрешният билиарен дренаж е за предпочитане пред външния билиарен дренаж. Ендоскопските и миниинвазивни процедури се прилагат в началото на терапевтичния процес с последваща оперативна интервенция при необходимост.